17 min reading
Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки квартал /ако градът е по-голям/ си има един такъв луд с будна гражданска съвест, трескав плам в очите и неуморим ентусиазъм – неизменен и неугасващ. След естествения край на единия такъв неуравновесен чешит и кратко затишие, непременно се появява друг – със също толкова трескав плам в очите и будна гражданска съвест. И веднага започва неистово и безапелационно да буди /съвсем буквално/, рано сутрин или късно вечер, а понякога и на обяд, заспалите си съграждани и да ги ръчка да мислят, да се тревожат, да се възмущават – да забравят сънния уют на топлите си легла и да си спомнят Ботев или най-малкото Любен Каравелов. А защо не и Паулу Коелю, знам ли?
Явно учените глави от Областната психиатричн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up