Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки квартал /ако градът е по-голям/ си има един такъв луд с будна гражданска съвест, трескав плам в очите и неуморим ентусиазъм – неизменен и неугасващ. След естествения край на единия такъв неуравновесен чешит и кратко затишие, непременно се появява друг – със също толкова трескав плам в очите и будна гражданска съвест. И веднага започва неистово и безапелационно да буди /съвсем буквално/, рано сутрин или късно вечер, а понякога и на обяд, заспалите си съграждани и да ги ръчка да мислят, да се тревожат, да се възмущават – да забравят сънния уют на топлите си легла и да си спомнят Ботев или най-малкото Любен Каравелов. А защо не и Паулу Коелю, знам ли?
Явно учените глави от Областната психиатричн ...