След като зачекнахме вече темата за фауната в Нейдеградско, благодарение на котарака любовник Шакир, ще ми се да ви разкажа и за още някой и друг неин представител. Този път обаче ще стане дума не за котешкото съсловие, което го има в Лешник и околностите, както навсякъде – и в одомашнен, и в див, че и в съвсем подивял вид, а за едно животно, което си е диво от памтивека и никак не може да бъде опитомено, въпреки че понякога го затварят в разни зоопаркове и резервати, но там не е същото, естествено, и това съвсем не е одомашняване, а си е направо най-истински плен. И дори да е изключително дружелюбно и предимно тревопасно и на свобода, и в неволя същото животно, пак се страхуват хората от него не поради друго, ами заради огромните му размери и свиреп изглед. И когато им падне възможност, го държат в тесни, неуютни клетки или на верига. Защото от мечка /а иде реч за именно този биологичен представител на родната фауна/ може да очакваш всичко, включително и временно и съвсем не навременн ...