Надявам се да не обидя никой, да развеселя някой и да не останете с впечатлението, че съм кисела, превтасала стара мома. :)
Мисля си, че отдавна приключих с наивната вяра в истинската любов. Тогава хвърлях бутилки с писма до любимия в пенестите вълни на морето, горях заедно със стрелкащите се падащи звезди, мълвейки като божествена мантра името му, четях хороскопи и ходех по врачки. Даже като се замисля и любовна магия съм правила. Всъщност винаги съм получавала това, което исках и винаги оставах излъгана, наранена и озверяла от бяс. Сега си се чудя, аджеба, защо съм се впрягала толкова?!
През тези години на съзряване в личен план имах щастието да наблюдавам връзките на свои много близки, на други, не толкова близки, дори на непознати. Тези връзки се разпадаха, гноясали от ежедневни проблеми. Оставяха деца, които познайте... Винаги питаха: "Къде е татко?" Е, как да му се не види, едно не проплака за майка си? Така че с течение на времето и наблюденията си, изградих антимъжката си социа ...