Надявам се да не обидя никой, да развеселя някой и да не останете с впечатлението, че съм кисела, превтасала стара мома. :)
Мисля си, че отдавна приключих с наивната вяра в истинската любов. Тогава хвърлях бутилки с писма до любимия в пенестите вълни на морето, горях заедно със стрелкащите се падащи звезди, мълвейки като божествена мантра името му, четях хороскопи и ходех по врачки. Даже като се замисля и любовна магия съм правила. Всъщност винаги съм получавала това, което исках и винаги оставах излъгана, наранена и озверяла от бяс. Сега си се чудя, аджеба, защо съм се впрягала толкова?!
През тези години на съзряване в личен план имах щастието да наблюдавам връзките на свои много близки, на други, не толкова близки, дори на непознати. Тези връзки се разпадаха, гноясали от ежедневни проблеми. Оставяха деца, които познайте... Винаги питаха: "Къде е татко?" Е, как да му се не види, едно не проплака за майка си? Така че с течение на времето и наблюденията си, изградих антимъжката си социална теория за оцеляването на жената. Причините да я създам са няколко:
1. Когато Господ (да ме прощава, че го споменавам точно тук) е дал пишка на мъжа, му е взел по-голямата част от мозъка.
2. Когато мъжът е решил, че с бухалка в ръка ще се справи с матриархата и е узурпирал властта, според мен е ебал майката на историята. Доста по пацифистки щеше да се развие светът, без тези бълващи от хормони и агресия същества да са наложили правото си на власт.
3. Не съм срещала мъж, който да има инстинкта на жена към децата. Въпреки че всичките се бият в гърдите колко ги обичат, силно се съмнявам, че някой от тях ще се прости с бъбрек или половин черен дроб за детето си. (Не дай, Боже!) Те са на принципа - ще си направим друго, защото Създателят ги е направил така, че да стрелкат сперматозоиди в шестцифрени числа... Ммммммммм...
4 . Точка 3 стига неминуемо до извода, че мъжете са тотални хипохондрици, които могат да влудят и най-спокойната жена. Обикновено ТЕ, в три сутринта събуждат жена си, за да ги кара до спешно отделение, заради междуребрена невралгия, хващайки се за сърцето като им изтръпне ръката.
5. Мъжете са подвластни само на инстинкти и бавно стигат до очевадните изводи. Както обича да казва моят собствен мъж полицай: "Първо стрелям, после питам." Вадете си изводите от това.
6. Мъжете не са моногамни, а изискват това от жените.
7. Мъжете излизат от пуберитета, когато вече са на път да влязат в гроба.
8. Мъжете търсят в жена си майката, защото не са способни да се оправят сами и по-важното - не са сигурни в себе си, което доказва, че са тотални комплексари. На всичкото отгоре няма по-нормално действие за тях от това да смачкат жена си (психически), за да се докажат колко са перфектни.
9. Мъжете тъсят в жена си слугинята, защото са мързеливи. Ако можеше да има дистанционно за всичко, броят на ергените би нарастнал главоломно.
10. Мъжете са стиснати! Да, твърдя го! Колкото и да осъзнават, че те са виновни за лошия изглед след ражданията на жена си, са по-склонни да направят ремонт в къщи, отколкото да оправят жена си. Че защо им е? Нали могат да си хванат друга?

Та след тези дълбокомислени мои заключение стигнах до разочароващия извод, че и ние сме си виновни. Е, да, ама не! Виновни са пак мъжете. Защото:
Тъй като са по-слаби психически от нас, те са по-податливи на болести. Тъй като са по-склонни към необмислени връзки, при тях вероятността да се гътнат от някоя неприятна (венерическа)  болест е по-голяма. Тъй като са се главозамаяли и си мислят, че са всичко на този свят, все по-често се обръщат към собствения си пол, да не се зяносва материалът. И тъй като истинските мъже са на изчерпване, напълно нормално е сестрите, които са закъсали  да се пуснат, тъй да се каже, на зает мъж. Справка: великата руска нация.
Но да се върнем на теорията... Тя е плод, както вече споменах, на дългогодишни наблюдения, започнали още от най-ранното ми детство. Тогава обект на наблюденията ми беше леля ми (сестра на баща ми , която в стремежа си да си завъди мъж, взе, че се разболя от хепатит. Та въпросната леля съм сигурна може да напише трактат върху неуспешните връзки. През няколко месеца запознаваше семейния съвет с поредния мъж - кандидат (от което баща ми перпелеше като ударен в главата петел), който бягаше през глава при мисълта, че може да се окаже закован в брачния хомот. Мъже! Както и да е, някъде около 40-та си годишнина леля най-после надяна юлара на един льольо, с който не вярвам, че е щастлива, имайки предвид прогресивно увеличаващато и се тегло. (Както знаем - ядат жените в депресия.) А леля беше много, ама много красива жена с еййййййййййййй такива дълги крака. В днешни дни леля се тръшка, щото дъщеря и роди близначки и вероятно се притеснява как ще завъди зетьове.
През ранния си и по-късен пуберитет имах пред погледа си вуйчо си (брат на майка ми). Чудя се как оцеля? Този човек е неуморим на връзки, забивки, флиртове и секс. Докато беше ерген, постоянно имаше нова фаворитка. От всички минали през въртележката запомних само Габриела и то защото ми ползваше шампоана за коса... След като се ожени за лицеприятно миньонче, вуйчо ми се кротна за дните до сватбата. Както можете да се досетите, кросът продължи и след това, и след развода... Докато на 45 не взе, че се влюби и както твърди сега вече не и бяга много...
Имам пред погледа си и колегата, с който съм принудена да прекарвам по-голямата си част от времето в офиса. Това човече, гномче както го наричам аз, защото е един такъв късичък, фалшивичък, гледа злобничко и се държи с жена си така, сякаш е слязла преди час от дървото. Претендира, че е умен, забива всички с пари, забива шефа с придобивки и общо взето се мисли за селския хитрец. Ебати мъжът! Извинете! Моят, ако така ми съска по телефона, ще ме види на кукуво лято - и мен, и детето.
Ако се взема аз, за пример мога да пренапиша историята на измаменото камилче. Понеже съм хубавка, не мога да се оплача, че някога са ми липсвали ухажори. Трябваше просто да си избера някой, а аз се хвърлих на най-голямото магаре, с което едва отраях две години. Не стига, че беше грозен, ами беше и ревнив, и скандалджия. Когато реших да кажа: баста, с изумление го видях как започна да реве и да се плюнчи, което ме отврати до крайност от него. Мразя го това! Плачещи, лигавещи се дрисльовци! И ще чакам този плазмодий да ме храни и да издържа семейство, ха! Няма да описвам връзките ми след брака... Ще кажа само, че не хванах хепатит.
Та теорията:
1. Жената трябва да оцени сама себе си. На първо място тя трябва да се чувства добре в кожата си, за да може да посрещне с гордо вдигната глава всяка неприятна изненада от мъжа. Това включва, колкото и да и се вижда непривично, да отделя средства за фризьор, маникюр, фитнес, аеробика, магазини, ресторанти с приятелки и т. н.
2. Жената трябва да започне да разсъждава като мъж, т. е. да третира мъжа както той третира нея. Не се притеснявайте да изисквате да изпълни съпружеския си дълг. Това е негово задължение. В крайна сметка, ако сте искали просто присъствие на дивана пред телевизора, щяхте да си вземете по-голямо куче.
3. Към точка 2... Щом той изневерява, да изневерява и тя. Пък дори после да и кажат курва... Решението е голямо, но зло куче.
4. Какво означава тормоз на работното място? Я, че само те ли са хора? Щом харесвате някой, вдигнете гордо платна и покажете целия си разкош. Не забравяйте, че той е мъж и не може да устои на опъната тъкан.
5. Без притеснение провокирайте бащините му чувства. Оставете го с децата. Това дълго време ще му държи влага и ще му напомня, какво ви е причинил.
6. Ако не ви харесва работата, напуснете. Това, че сте жена, не означава, че трябва да понасяте до безкрай всичко. А той е мъж... Потъпкал матриархата. Нека се погрижи за колибата си.
7. Не се поддавайте на депресия и гадни мисли от рода на:
- вратът ми се е сбръчкал като на костенурка;
- гъзът ми е станал по-голям от високодобивна нива и на всичкото отгоре се тътри зад мен по тротоара;
- циците ми са увиснали до кръста...
Запомнете! НЯМА ГРОЗНИ ЖЕНИ, ИМА ЖЕНИ, КОИТО НЕ СЕ ПОДДЪРЖАТ! Вие не трябва да сте от тях заради две или три кебапчета в повече в хладилника.
8. Много важно! Така или иначе мъжът ви никога няма да е доволен от вас, поне гледайте вие да сте доволни от себе си.
9. А относно децата: не забравяйте, че те все пак са самостоятелна социална единица и не е необходимо да се държите като майка орлица до осемнадесетгодишнината им.

И така, скъпа приятелко, ако си подтисната, депресирана и недоволна от живота помни, че винаги има вариант. Друг е въпросът обаче, ако все още обичаш силно. Тогава нищо не може да ти помогне, защото реалността ти е замъглена от прахта на любовната омара. Ще минат години докато прогледнеш, а може и никога да не стане. Остава само да стискаш палци и с половинката ти да е така...