7 мин за четене
Изминали са почти 45 години от събитията за които най-после реших да пиша. 45 години са достатъчни за отлежаване на събитията, за да се превърнат в история. Положението в България показва, че характера на българина е много устойчив, много стабилен и за такъв кратък период от време, той не може да се промени. За хубаво или за лошо народо-психологията ни е много постоянна величина. Вероятно са необходими много векове и големи исторически и социални трусове, за да се промени нещо от ДНК-то на българина. Четейки тези редове, сигурен съм, че ще свържете написаното от мен с разказите на Алеко Константинов и неговият “вечен” Бай Ганьо. Не, не, не мислете, че аз искам да се сравнявам с този гениален Творец, далеч съм от такава мисъл, много далеч. Но в моето писание, често ще виждате “байганьовщината” гениално описана от Щастливеца.
Но да преминем към същността на моите малки историйки.
Годината е 1976-та. Целокупният български народ строи “развития комунизъм” под ръководството на славната БКП ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse