Аре стига, бе! - 11
Както и да е!
Наближих болничната стая и тъкмо да влезна вътре дочувам:
– Госпожа... госпожа, моля за вниманието Ви!
Обърнах се и видях един мъж да ме приближава. Бе облечен в сив костюм. Кафявата му вратовръзка – въобще не се връзваше нито на сивото сако, нито на жълтеникавата му риза. Косата му бе посивяла, дълга и сресана назад. Лицето му бе приятно. Имаше умни очи и цялото му поведение излъчваше интелигентност и енергия. Не разбрах каква е причината за повика му, но се спрях.
Загледах го.
Да, имаше красиво лице и приятна усмивка но не и мъжка съблазнителност.
Той видя, че го заглеждам и разтегна устните си в още по-широка усмивка.
– Кажете, господине – отвръщам учтиво и взимам в ръка подадената ми от него визитна картичка.
– Аз съм адвокат и се занимавам с дела по обезщетения при трудови злополуки и изплащане на обезщетения при настъпили увреждания на пътници в Градския транспорт. Пострадалите пътници в обществения превоз имат право да получат застрахователно об ...