26 min reading
Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от енергийното и поле се завихри, когато тя осъзна, чии очи всъщност гледа. Нямаше друг такъв поглед - хладен, но и толкова жарък, както този на Светлият генерал. Сякаш разноцветни конци се навързваха един с друг и всичко – изпитанието, къртичините, чесновите полета и Ауриста – създаваха платно от цялост. Самата Даника не знаеше как издържа до края на празненството. Танцуваше с Рааф, усмихваше се на веселите му закачки, дори с Еманули се съгласи да танцува. Неговият изпълнен с всички цветове и нюанси поглед, беше мек и изпълнен с разбиране, сякаш знаеше, какво мисли тя и как се чувства. После, поради липсата на скрито място в залата, беше помолила Наая и Мага да я изпратят до покоите. Наая беше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up