Бай Ганьо на море
БАЙ ГАНЬО НА МОРЕ
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме от тия приятни мисли гърлен мъжки глас и ме накара да се обърна към близката чешмичка, където две пенсионерки отмиваха полепналият по ходилата им пясък.
Собственикът на гласа беше едър шкембелия, със смъкнати под пъпа огромни шорти, шапка-идиотка и чадър с палмички през рамо. След като разкара бабичките, подпря чадъра, закачи на него идиотката, наведе се и навря мазните си спластени къдри под струята, пръхтейки от удоволствие:
- Пф-у-у-у, бр-р-рр-р, е-е-ех мааму стара, пфу каква е жега, а-а-а-а!!!
След тази процедура, шляпайки с накриво подпетените си чехли, шкембелията се изнесе с чадъра и идиотката си към най-близката маса от съседния „капан”, и се провикна към сервитьорката:
- Хей, момиче, я дай бързо тука едно голямо свинско шкембе и халба бургашко – и бързо добави – много чесън там да не забравиш и люто, люто дай!
Наведох глава и забих поглед в пясъка, защото шортестият отправи взор и огледа зоната пред себе си. Реших, че е невъзпитано да го наблюдавам, обърнах му гръб и почти се зачетох във вчерашния вестник, когато звучно оригване ме накара да се извърна към капанчето. Моят човек лочеше жадно от халбата и след като отлепи устните си от нея, повтори звуковото си умение, промърморвайки достатъчно силно:
- Уф, че люто-о-о, ама кеф – завършвайки с трети сигнал, с друг източник и в по-ниска тоналност.
Отброил от шепата си стотинките, шортестият махна на сервитьорката и понесе идиотката си към брега. Там заби и отвори чадъра, почеса се под мишците, по гърба и на още едно място, и нагази. Подсказвайки с цялото си изражение, че го побиват тръпки, навлезе някъде до над коленете, разпери ръце и шумно се пльосна по гръб, като изпръска загорелите гърбове на две монокинки. Момичетата изпискаха и се обърнаха усмихнати.
- Ох, на батя-я-я-я – измуча шкембестият, а после подвикна след тях – ялате бе, ялате бати да ви ненките осмуче.
Не знам защо, но ми стана дискомфортно и наведох глава, после се огледах и видях, и други наоколо с наведени глави. Може пък да е заради блясъкът на морето и слънчевите лъчи, а?
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да го бичуваме с думи, Виктор, защото той винаги има правителствена протекция (никога не е опозиция), нали помниш?
-
Булгар, булгар!
Няма и грам измислица в този разказ. Същия герой го срещнах тук в Индиана. Разхождахме се с жената по мола и влязохме в "Nordstrom". Това е магазин за облекла. Говориме си естествено на български. И по едно време зад нас се чува "Ама вие сте българи бе!" Обръщам се и какво да видя. Той. Бай ви Ганьо. Със шкембе, мустаци и даже шапка идиотка. По случай посещението на мола се беше издокарал със синьо-зелено-червен анцуг и маратонки адидас. "Абе чувам говорите си на български. Значи сте българи! Аз съм бизнесмен от България. Продавам пуканки. Та затова съм тука. Иаскам да закупя от най-добрата Американска царевица. Ела насам ма! Ела да те запозная с хората" Това последното беше отправено към едно двадесетина годишно момиче с тясна бяла блузка, която едвам побираше "ненките" и бяло тясно панталонче от толкова тънък плат, че се виждаха и бродериите на прашките и. "Това е моята секретарка!" обяви гордо нашия национален герой. "А вие къде живеете тука? Трябва да ви дойдем на гости някой ден. Нали сте Българи мамка му стара!" Хората наоколо взеха да ни заглеждат, поразени от този мощен глас и балкански колорит. Ние с жена ми направихме същото като тебе. Сведохме поглед надолу.
Ееех бай Ганьо, където има българи и ти си там. Няма отърване от тебе ни по Бургаските плажове ни в средния запад. Такава е орисията на Българския народ - да оплаква Алеко и вечно да мъкне със себе си бай Ганьо. -
Привет, Магнолия. Благодарности за отзиваи за автора му.
-
Браво!!! Много ми хареса!!! Поздрави!!!
-
забавно да ви е, Злате!
-
Как да не опишеш такава находка!?! Четох го на глас за подобряване на настроението и се смяхме с глас
-
Смей се, Кети, смей се и нека на сърце ти е весело!
-
Милорд, имаш око едновременно за доста неща - за смешното, уродливото, неприятното, гадното... винаги ми е весело на твоята страничка. Бай ти Ганьо като е простак, да плача ли?
-
Радва ме нетърпимостта ти към Ганьовщината, Снежа! Ако влезеш в "Хулите" ще можеш да прочетеш и "Бай Ганьо на спа", и "Бай Ганьо на ски".Тук вероятно ще ги публикувам през зимата.
-
Лордли,позволи ми, моля те, малки корекции в твоя коментар.
Първо - това не е разказче, а разказ много силен по въздействие.Кара те да се огледаш и да се замислиш.Второ - не "няма как" ,а "трябва",трябва докато байганьовщината крачи нахално и безочливо около нас и не само на плажа , а във всички сфери на обществото ни.Още веднъж -поздрави. -
Calli,Diqna, Suleiomo & Snevra явно и вие сте се срещали скоро с моя герой и не ви е симпатичен, но докато е явление ще му посвещавам такива разказчета. Няма как
-
Все още ги има такива...
-
Първо се посмях, после ми стана болно от това, че е истина.А след това си помислих: Абе, как съм я пропуснала тази част от книгата? Гордей се Лорди. Не отстъпваш на големия Алеко.
П.П. Сайта няма да ми позволи 3 шестици, но ти знай,че ги имаш от мен. -
Привет от Созопол! Знаеш какво мисля за творбата ти вече. Сядаме на същото заведение край плажа. Цените без коментар. Двама мъже на по средна възраст около 30. Много напомпани, татуирани, хапват, пийват. После се преместиха на плажните легла и се започна яко мляскане между тях....
Обичат се хората -
Нещо такова, Таня
-
от туй ще да е! "Булгар, булгар"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
