– Не мога да повярвам! Аз си имах само теб, а дори ти не си бил нищо повече от обикновен предател! Даже не се опитвай да ме доближиш! От днес-нататък ще спиш пред вратата! Забрави за апартамента! Леглото ми с опънати със свински опашки пружини, както и издънения фотьойл само ще ги сънуваш.

На върха бе студено, но лекият в началото ветрец постепенно се бе усилил, а прехвърчащия сняг се превърна в интензивен снеговалеж и зародилата се сякаш от нищото свирепа планинска виелица принуждаваше събеседниците и опоненти да си крещят, за да се чуят. Това, разбира се, се отнасяше и до мисловното осъществяване на разговор.

– Аделина, изобщо не си права! Това няма нищо общо с теб. На карта са заложени съдбите на две вечни реалности. Със Звезди не желаем те да бъдат унищожени, не само защото са наш дом, но и защото милиони съдби висят на косъм.

– Сериозно? Ще се опиташ отново да предизвикаш съчувствието ми? Евтиният ти номер няма да минава повече. Защо трябва да ме е жал за някакви безсмъртни, след като договорът ми ме задължава единствено да ги интервюирам и то безпристрастно? Да не би да ми принуждаваш да взема страна? И всъщност, кой е вашият враг, след като се представяте за “света вода ненапита”?

– Врагът е някой от нас. Точно това ще се опитаме да разберем в най-скоро време, защото ако закъснеем едва ли ще можем да поправим непоправимото.

Аделина стискаше гневно зъби и пронизваше с очи доскорошния си любимец. Ако Елена не я задържаше в силната си хватка, вероятно щеше да го хвърли в пропастта в пристъп на неконтролируема ярост. Или да го порази с някое тежко проклятие.

– Госпожо Неделинова, само защото една нахакана опозиционерка ти е пуснала мухата, не значи че трябва да ѝ повярваш. А и това, че съм ви позволил да участвате в моята игра съвсем не е твърдо доказателство, че конспиративните ви теории могат да бъдат доказани на практика. Но като цяло, Анаил говори истината. На прага на Апокалипсис сме. А искрата на вашата лична обида някак съвсем естествено бледнее пред разгарящия се пожар.

– Да те нападне цял рояк кръвожадни бълхи, дано! Козината да ти опада от гъбички! Да измършавееш така, че и най-изпадналия вампир- веган(лицемер) да му се отще да забие кучешките си зъби в теб!

– На твое място сериозно щях да се замисля за някое по-сносно извинение, Ани! Вещерските проклятия са сериозна работа. Дори за миловидно изглеждащи ангели. 

– Запази си съветите за напредничавите си тревопасни глисти, Елена! Все си мислех, че по-голям интригант от брат ми няма, обаче жените ги плетете като гордиеви възли поводите за скандал. Знаеш какво е решението в подобни случаи.

– А пък аз си мислех, че вашата раса изисква да сте добрички и светли херувимчета, намиращи се постоянно в еуфория със съмнителен произход, танцувайки и пеейки възхваляващи вечната светлина химни. Ама май котешкият живот те е превърнал в истински помияр. За което заслужаваш уважението ми.

– Вещерски проклятия, размяна на любезности между раси, на които категорично им е забранено да се намират на едно и също време по едно и също време, участието на смъртни в делата на безсмъртните… Абе вие за какви се мислите? Дори не е необходимо да щракна с пръсти, за да се превърнете в пепел. Ако държах да се обградя с незряли съзнания, щях да стана възпитател в яслена група. Там има достатъчно необработена енергия, която се нуждае от умело моделиране. Обаче вие отдавна сте минали възрастта за детска градина. Спрете да се вдетинявате и да се изясним веднъж завинаги: Докато трае срокът на договора, Аделина ще бъде позната на безсмъртните като чародейка от кръвната линия на Напръстника. Това е в името на личната ѝ безопасност. И само някой от вас да е посмял да я тревожи след като дългът ѝ към мен приключи! Не в котки, а в плъхове ще ви осъдя да прекарате остатъка от вечността си. И ще живеете в склада на гризачоизтребители. Нещо изненадана ми изглеждаш, Ел? Сериозно ли си въобрази, че ще оставя на Земята невербувана вещица? За какъв ме взимаш! Ти, Анаил, очевидно не е необходимо повече да носиш прикритието на домашен любимец, а и по настроението на стопанката ти съдя, че по-скоро би предпочела да си свари супа от вътрешностите ти пред това отново да те допусне в скута си. Което за мен си е напълно приемлив вариант. Даже бих ѝ съдействал и с още от братята си, стига да пожелае.

– Признавам , че ми е любопитно да видя истинския облик на бившия ми обичен Рошльо, но дори и да ти простя, как ще оправдая присъствието на истински ангел в дупката, в която живея? А и какво ще ми е реалната полза? Доброволният шпионаж, на който бях подложена досега ще продължи, но ще смени формата си. 

– Никога не бих сторил постъпка, с която да ти навредя, Аделина. Наистина ми е неудобно, че го научаваш така, но моята задача е да те пазя. 

– Много некадърно си вършиш работата, тогава. Да ме беше опазил от тоя подвеждащ договор. Можеше да прочетеш вместо мен дребния шрифт, примерно. Нали котките имате страшно остро зрение. Все едно! Отдъхнах си, че не съм поредната неосъществена вещица. Вече нямам къде да си слагам медалите по провалени потенциални възможности в живота. А вие двамата всъщност какво точно кроите тук?

– Мисля, че е подходящо да ти отговорим, че ако ти кажем ще се наложи да те убием.

– Рошльо, нивото ви на секретност е колкото на тайните в един панелен блок. Така че може да си спестиш клишетата. Не се дърпайте, защото щом сме започнали, ще разберем каквото ни е нужно.

– Мили дами! От километри си личи, че двете сте като еднозначни полюси на два магнита, обаче така настойчиво се преструвате, че сте екип! Нищо, в името на баланса и аз съм готов да си стисна ръката с тоя неумел изтърсак тук, така че изобщо не се учудвам, че хищник и жертва са се решили на същото. Но ако искате да бъдете полезни, най-доброто нещо което да направите в момента е да се върнете към ежедневните си задължения. Елена- в Тъмното царство, Аделина- на Земята. Информацията, която ще съберете е от ключово значение. И когато тя е в достатъчно количество и качество, ще ви представя плана ни за действие. Не се съмнявайте, че и двете ще имате важни роли в него.

Аделина и Елена се спогледаха. Имаше нещо неустоимо примамливо, необяснимо и напълно естествено подчиняващо волята в думите на Звезделин. Ади не си и съмняваше, че ако останеше още под влиянието му, не би се замислила въобще ако ѝ заповядаше да се метне през перилата на някой мост. Той, обаче, изглежда имаше точно обратните намерения. Твърдеше, че я е обвил в ореол на магьосница за да я защити и звучише някак плашещо правдоподобно. 

 На смъртната не ѝ беше привично да обменя мисли на разстояние без участието на говорния си апарат, но свръхестествените условия на труд я бяха дарили с необичайни способности. Някои от тях напълно противоречаха на здравия разум и на кодираните в наследствената информация на човеците заложби. Но щом като официално бе обявена за играч във вселенската игра, трябваше да спазва правилата. Иначе щяха да я дисквалифицират и позорно да я изпратят да живее сивия си доскорошен живот. И това бе най-малката от страхотиите, които бъдещето би могло да ѝ вещае.

– Не съм запозната как аматьорското писателство се връзва със спасяването на света от края му, но съм принципен човек. И ще спазя своята част от уговорката. И въобще не са ми притрябвали вещерски способности за да ви кажа, че комедийните ви напъни не струват. А ако не ми и платите, с голяма вероятност ще се наложи да си потърся възнаграждението по друг начин.

– Бъди спокойна, скъпа моя смъртна! Обещанията са свещени. А ангелските клетви, макар и дадени от паднали такива, са равносилни на универсален природен закон. А сега ще повторя молбата си към вас, макар женската ви компания да ми е изключително приятна с взривоопасния си колорит. Хващайте се на работа.

Елена, въпреки убежденията си на революционер, спазваше йерархията в Мрака. Затова и се поклони доземи и, дръпвайки рязко Аделина, разпери криле и се понесе в небесата, връщайки скъпоценния си товар в обичайното ѝ местообитание.

Когато Анаил и Звезделин отново останаха сами, котаракът измяука жално, което се равняваше на тъжна въздишка и пристъпи към своята трансформация. Резултатът бе близо до възхитителен. Привичният му облик бе на висок слабоват мъж в средата на четиридесетте си години, притежаващ гъста чуплива гарвановочерна коса, в която прозираха множество сребристи косми. Очите му бяха в същия райско син цвят като на родния му брат, а тънкият нос и устни, подчертаваха хлътналостта и бледостта на лицето му. Изглеждаше като създание, за което тъгата и меланхолията бяха най-естественото състояние на духа.

– Мда… Ани. Имаш нужда от повече свеж въздух и пълноценна храна. Котешките гурмета със сигурност не влизат в категорията “Здравословно хранене”. 

– Нищо не разбираш. За пръв път в цялата ми вечност някой ме обичаше искрено и се грижеше за мен напълно безкористно, отделяйки от залъка си за да ми е добре на мен. А сега? Сега ще се дистанцира и ще ме отблъсне.

– Плашиш ме, братчето ми. Едно е да обичаш хората в професионален аспект, но твоето изглежда си е чистосърдечна привързаност. 

– Няма да наруша хилядолетната етика, ако това намекваш. По-добре моето сърце да е разбито, отколкото нейното. Защо ги излъга?

– Не съм. Около нея наистина ще витае аурата на “Дигиталис”, но тя сама ще реши как да я използва. Дали да я концентрира или разсее, зависи единствено от нея. Вещица не се раждаш, а ставаш. Кръвните линии са пълни с условности, защото дозата прави отровата. Има лечителки, има и отровителки, но определящ е факторът на женския им инат, както и на моментното им психично здраве. Не аз инициирам магьосниците като тъмни и светли. Сами го правят. Тя не е изключение.

– Значи не я искаш за себе си?

– За какво ми е поредното претенциозно главоболие, притежаващо огромен потенциал и още по-грандиозен мързел? Не, не я искам. Бъди спокоен. Тава не означава, че трябва да ѝ се нахвърлиш при първа възможност. Не забравяй, че заплахата да се преобразиш в цвърчаща гадинка си е съвсем реална.

– Казах ти, не бих… Самаил! Какво…

И докато светлия брат ужасено наблюдаваше как Тъмният властелин се свлича пребледнял като мъртвец на земята, без да има властта да стори каквото и да е, Звезделин със сетни сили промълви:

– Куршум от златоносна комета… Търси предателя в своите редици, Анаил…