3 min reading
Появи се на верандата в дълга бяла кенарена рокля. Бризът леко прилепваше широките поли по бедрата й, белите бикини се очертаваха отдолу. Деколтето по-широко, гърдите й спокойно и покорно лежаха там. Устните леко очертани, сочно изглеждащи, лек грим и линия по очите.
- Изглеждаш прекрасно, защо пък, не е комплимент, прекрасна си...
- Благодаря - прошепна и наведе скромно очи
Подхванахме отново неизчерпаемата тема за живота, за отношенията между хората.
- Да попитам, тук има ли мобилен обхват, а интернет, не виждам да ползваш устройства.
- Разбира се, че има - засмях се - Кого да търся и кой да ме търси, проверявам само Емейлите, нямам и сателит или кабелна, но има три телевизора и 20 свободни програми, тях понякога гледам.
Умълчахме се. Може би заслушани в песента на щурчетата и шепотът на дърветата.
- Ако се качим горе на балкона, там мога да сервирам сладолед, мелба, каквото дойде, и да се наслаждаваме на светлинките от Самотраки или преминаващите кораби.
Раздигнахме долу. Като нежен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up