Появи се на верандата в дълга бяла кенарена рокля. Бризът леко прилепваше широките поли по бедрата й, белите бикини се очертаваха отдолу. Деколтето по-широко, гърдите й спокойно и покорно лежаха там. Устните леко очертани, сочно изглеждащи, лек грим и линия по очите.
- Изглеждаш прекрасно, защо пък, не е комплимент, прекрасна си...
- Благодаря - прошепна и наведе скромно очи
Подхванахме отново неизчерпаемата тема за живота, за отношенията между хората.
- Да попитам, тук има ли мобилен обхват, а интернет, не виждам да ползваш устройства.
- Разбира се, че има - засмях се - Кого да търся и кой да ме търси, проверявам само Емейлите, нямам и сателит или кабелна, но има три телевизора и 20 свободни програми, тях понякога гледам.
Умълчахме се. Може би заслушани в песента на щурчетата и шепотът на дърветата.
- Ако се качим горе на балкона, там мога да сервирам сладолед, мелба, каквото дойде, и да се наслаждаваме на светлинките от Самотраки или преминаващите кораби.
Раздигнахме долу. Като нежен ...