Появи се на верандата в дълга бяла кенарена рокля. Бризът леко прилепваше широките поли по бедрата й,  белите бикини  се очертаваха отдолу. Деколтето по-широко, гърдите й спокойно и покорно лежаха там. Устните леко очертани, сочно изглеждащи, лек грим и линия по очите.

- Изглеждаш прекрасно, защо пък, не е комплимент, прекрасна си...

- Благодаря - прошепна и наведе скромно очи

Подхванахме отново неизчерпаемата тема за живота, за отношенията между хората.

- Да попитам, тук има ли мобилен обхват, а интернет, не виждам да ползваш устройства.

- Разбира се, че има - засмях се - Кого да търся и кой да ме търси, проверявам само Емейлите, нямам и сателит или кабелна, но има  три телевизора и 20 свободни програми, тях понякога гледам.

Умълчахме се. Може би заслушани в песента на щурчетата и шепотът на дърветата.

- Ако се качим горе на балкона, там мога да сервирам сладолед, мелба, каквото дойде, и да се наслаждаваме на светлинките от Самотраки или  преминаващите кораби.

Раздигнахме долу. Като нежен вихър минаваше покрай мен, с някаква смесица на мирис на море, на чистота, на желание.

Близвахме сладолед от лъжичките, поглеждахме се скришом. Гостът или домакинът има предимство

Избухнах в смях. Тя се ококори, огледа се да не се е окапала със сладолед.

- Извинявай, все ми идват едни такива стари вицове...

'' Двама като нас седяли  и не знаели от къде да започнат.

- За какво мислиш - попитало момичето

- За каквото и ти - отговорило момчето

- Не те е срам - го срязало момичето...''

И от сериозна, тя се разсмя радушно, плесна се по бедрото, после моето.

- Даа, точно сме такива

Устните ми опитаха устничките й, ухаещи на червило и сладолед, сладки естествени устни на зряла жена.

Голите ни гърди вече нежно се допираха, зрънцата гъделичкаха приятно.

Белите бикини се прехвърлиха върху шарените ми боксерки,... ох ще излезе нещо меланж от допира

А под тях какво ли има...

               Кога ли се е съмнало. Нямаше петли да възвестят новия ден.

Само тихичкото  равномерно похъркване доказваше бурната ни среднощна любов.

Слънцето понадничаше през дупчиците на щорите, свежият морски въздух го следваше.

Закусвахме с настроение. Тя с къси панталонки, с тениска с надписи наголо, но и аз не отстъпвах с подобно облекло. Мацахме филийките с масло и сладко, дъвчехме и преглъщахме състезателно, като хлапета на състезание по бързо ядене, осмуквахме пръсти ако има попаднало сладко по тях.

- Хайде да направя фрапе и да го пием на балкона - предложи Миролюба - Нека този път аз да го направя.

Отпивахме през сламките с наслада, загледани в морето, някъде отвъд остров Самотраки.

- Знаеш ли какво, ще прозвучи ли  некултурно, ако кажа, че бих дошла и друг път, ако ме поканиш - скромно промълви тя

- Не знаех, че имаш дарба да четеш мисли - засмях се - Бих те попитал същото, но ти ме изпревари.

Можем да идваме винаги тук. Това ще е  нашата тайна и бягство от действителността. Няма да се кълнем, колко много се обичаме, просто си го знаем, че е така.

- Бих допълнила, освен '' обичам те, обичаш ли ме '', не искам да сме семейство. Да, не искам семейство, даже и да не беше женен. Не съм егоистка, но искам да бъда с теб заради самия теб...

               Близо месец бяхме в отпуска заедно. Не се преструвахме, но за времето заедно, никой не успя да разсърди другия, да не е съгласен с нещо.

Наистина почивка, като почивка. Ходихме  до Самотраки, до Тасос, Кавала, по други плажове из околността. Спокойни от чужди любопитни погледи и клюки, не бяхме просто  крадци на ласки, а го правехме нежно и с много жар.

После тръгвахме още от петък за вилата-къща, в понеделник сутрин се  преобличахме в домовете си и на работа. След работа  в кафето на приказки, как е минал денят. Ако Верчето ми бе изпратила снимки или съобщение, разглеждахме ги с Миролюба, отговаряхме й.

              А ние с Миролюба, сякаш напук на всички живеехме  нашият си таен живот, непречещи на никого, без обещания, без  високопарни думи.

              Обикновен жевот на хора зажадняли за ласка и любов

.........................край...........