Въпреки, че изглеждаше спокойна, докато отпиваше от виното, на него му се струваше, че има нещо, което я тревожи. Нещо, което не е в реда на нещата. Той бързо отхвърли онази неприятна мисъл за нейния мъж. Затова понечи да я докосне. Лицето му беше като завладяно от опиянение, но едновременно бурно и ласкаво беше превзет от това опиянение и сега той се интересуваше дали е единственият обзет от това чувство. Дали и на нея ѝ е така добре с него. Но не искаше да изрече всичко открито.
– Добре ли си? Да не ти е студено?
– Не, спокойно – тя го наблюдаваше сякаш наполовина далечна, наполовина близка. Очите ѝ му приличаха на две тъжни желания, когато обгръщаше раменете с пръсти. Изненада, но и едновременно облекчение изпита, когато я докосна.
– Ледена си. Почакай, сега ще поискам одеяло, – докато се усети, вече се връщаше към нея с такова.
Доника не очакваше. Той я загърна грижовно. За миг усети уханието на нейната коса, заоблените рамене, които допреди малко сякаш потръпваха от хлад. Шията ѝ, ...