II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накрая видях неща, които не успях да разбера. Оказа се, че просто съм бил заслепен от любовта, която изпитвах към Еларин. Или може би съм бил омагьосан? Въпреки всичко се опитвах да я защитя, да я предпазя от това, което я очакваше. Но не успях. Онзи ден настъпи. Адът се спусна на земята и тя трябваше да понесе последствията от всичките си действия.
За пръв път привлече вниманието ми, когато започна да се разхожда из селото с онова червено като кръвта наметало. Гарвановите ѝ коси се спускаха по раменете, а сините като морето очи се открояваха ясно на фона на снежнобялото ѝ лице. Погледът ѝ бе като на ангел, спуснал се от небето, но червеното я караше да изглежда изкусителна и подмамваща към грях, ...