Вече два месеца Чико Чиков беше под карантина. Два месеца не беше си показвал муцуната навън. Маймунската му душа страдаше за чист въздух и безбрежни зелени пространства, за лианите от детството му, по които се носеха като хали с приятелчето му от маймунарника, Тарзан. Затворен между 4 панела на “Домстройком”, Чико се задушаваше, а и наоколо нямаше нито една “бамбина” за задушаване. Положението беше “хуже губернаторское”, както казваше другото му другарче от детските години Бойко.
Тази сутрин Чико се събуди със силно главоболие между краката. Нито обилната закуска, нито душът можаха да разсеят болката му. Болеше го и душата. След душа и закуската изслуша брифинга на “черния капитан” пардон генерал, и главата го заболя оше по вече. Според последната информация на генералския щаб, положението се усложняваше. Не само оня с короната не смяташе да си ходи, а на фронтовия хоризонт се задаваше нов вирус- непознат, подъл и смъртоносен за човеците – пенсионери, които отново се оказваха най-риск ...