30.04.2020 г., 7:30 ч.

Чико Чеков вирусолог 

  Проза » Хумористична
593 1 6
4 мин за четене

 

 

 

 

 

 

Чико Чиков  вирусилог

 

       Вече два месеца Чико Чиков беше под карантина.  Два месеца не беше си показвал муцуната навън. Маймунската му душа  страдаше за чист въздух и безбрежни зелени пространства, за лианите от детството му, по които се носеха като хали с приятелчето му от маймунарника, Тарзан.  Затворен между 4 панела на “Домстройком”, Чико се задушаваше, а и наоколо нямаше нито една “бамбина” за задушаване. Положението беше “хуже губернаторское”, както казваше  другото  му другарче от детските  години Бойко.

Тази сутрин Чико се събуди със силно главоболие между краката.  Нито обилната закуска, нито душът можаха да разсеят болката му. Болеше го и душата. След душа и закуската изслуша брифинга на “черния капитан” пардон генерал, и главата го заболя оше по вече.  Според  последната информация  на генералския щаб, положението се усложняваше. Не само оня с короната не смяташе да си ходи, а на фронтовия хоризонт се задаваше нов вирус- непознат, подъл и смъртоносен за човеците – пенсионери, които отново се оказваха най-рисковата група. Според Люба Кулезич и Дико Диков, новият вирус щеше да се лекува с  активен и много интензивен секс.  И двамата, както и Чико бяха в рисковата група, отдавна бяха забравили “що е секс и има ли той място в  новото българско общество след  настъпването на демокрацията”. За секс имаха право само властимащите, единствено те можеха да “**** бават когото си искат.  Проблемът беше изключително сериозен за ЕС  и САЩ.

Чико не обичаше да мисли, пък и много, много този процес не му се удаваше. Но сега  беше извънредно положение и Чико сериозно се замисли. Почеса се по червеното продължение на косматия си гръб, почеса се по тила и реши да мисли интензивно. След като възраста  не му позволяваше интензивен секс, Чико беше длъжен да мисли, много да мисли. Божичко, толкова му беше труден този процес, но трябваше, нямаше друг път за победата на зрялото демократично общество,  в което живееше Чико Чиков.

Унесен в мислите си, както  и се очакваше Чико заспа непробудно.

Чико беше изтъкнат вирусолог, беше чел лекции и на проф. Мангъзов, когато последният беше още студент,  и на генерал Муфтанджийски още редник новобранец в Долна Митрополия.

Затвори се в лабораторията си и започна да мисли. Мисли, мисли и пак мисли. И накрая го измисли. Естествено трабваше. Преди всичко да се измъкне от рисковата група, т,е да се подмлади.

1. Новият вирус трябваше да действа подмладяващо.

2. Новият вирус трябваше да подмладява поне с 40 лазарника.

3. Ефектът щеше да бъде умопомрачаващ. Цялата нация щеше да се подмлади с 40 години.

4. В страната нямаше да има пенсионери. Фондовете щяха да растат ли растат за радост на НОИ и околните села.

5. Вирусът нямаше да има лек, нито да създава частен или  колективен имунитет.

6. Автоматично всички “калинки”  и цялото правителство щяха да се върнат в детските си градини, ясли и забавачници.

7. Депутатите, радостни и щастливи щяха да си пасат овцете и говедата по тучните ливади на село, вместо да дишат прахоляка в столицата и спят по банките на Парламента. Щяха да спят на чист въздух под някоя върба край рекичката на родното село.

8. Ромите пак щяха да станат цигани и да калайдисват менци и тепсии, да “купуват стари дрехи и парцали”, а циганките да продават красиво изплетени кошници и панери.

9. София щеше да стане град-градина с 500 хил. Жители, нямаше да има сини, зелени и пембени зони и млад 40 годишен софиянец – трето поколение, щеше да бъде избран за кмет.

10. На полето щеше да кипи съзидателен селски труд, благодарение на обновените села, пълни с млади хора, деца и ученици, весело играещи си в двора на стогодишното селско училище,  образовало плеяда ентусиазирани  селски труженици, които до вчера са се мъчили в душните зали и  безплатни бюфети на Народното Събрание.

11. Кооперация “Напредък” щеше да открие фирмени магазини във всички голями градове и села.  Щандовете щяха преливат от кехлибарени кайсии от Силистра, ягоди от Берковица, зеле-фантазия от село Петърч,  домати ”биволско сърце” от Голямо конаре и Христо Милево.

12. На “Женския пазар” кръшни шопкини, с румени бузи и наниз фалшиви пендари  ще предлагат пипер и руски краставички

(корнишони) от собствените  си градини.

13. Износът на плодове и зеленчуци на    балканските страни резко щеше  да намалее и тарифите за “безмитен” внос на българските митничари  ще спаднат  силно

14. Всеки делничен ден,  с десетки самолети на авиокомпания “Балкан” ще се завръщат млади българи за да учат в  бългаските университети, а техните родители ще захванат  свой бизнес, като откриват магазини и книжарници, работилници за ремонт на часовници, на обувки и шивашки услуги.

Чико Чиков се протегна да вземе колбата,  в която новият вирус се вареше  в собствен сос, и нощната му лампа с тресък падна на пода и стана на  хиляди парченца. Чико се събуди и отново се оказа в рисковата група. Нямаше измъкване от нея. Тъжен включи телевизора. Образа на премиера ББ се появи на екрана. Той откриваше разходките в Южния парк.

Чико стана, облече се, взе метъра

( нали трябваше да спазва дистанция) и бавно, за да не създава суматоха,  тръгна към парка.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам пикантна ирония, поднесена подходящо
  • Не трябва да се мисли, когато имаш "силно главоболие между краката." Поздравления и благодаря за удоволствието да прочета!
  • 😅 😅 😅
  • хихи, гадно е така да се събудиш, след като те е осенила гениална идея
  • Помня Чико Чиков още отпреди години сякаш. Човек с много таланти и все с различно амплоа Бих му се противопоставил само по т.т. 2 и 3 от плана - те биха значели ефективно да ме изпари Но е супер идеята му да върне едни хора в детската градина. По отношение изкривяването на имената бих потърсил още комичен ефект с "Кула Любезич", но и така са си добре.
    Моите почитания, г-н Асланян!
  • И в този разказ има много ирония. Не без основание.
Предложения
: ??:??