Чико Чиков лети
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина се чуваше под сурдинка само мелодията Замбези, изпълнявана на тромпет. А самата река, със същото име, течеше спокойно след като беше показала мощта си при водопада Виктория.
Чико беше пропътувал няколко хиляди километра по зензибарска земя, беше видял родната джунгла, беше се къпал в езерото на крокодила Кочо, който отдавна беше умрял в една зоологическа градина, нейде из социалистически Казахстан. Чико беше станал неволен свидетел на нещастието на маймуните засегнати от глобализацията, наложена от африканските племена завзели щата Оклахома.
В родната джунгла никой не разпозна бившата маймуна Чико, облечен в елегантен бял костюм, производство на приватизираната “Дружба” – Варна. И обут в меки ...