– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лицето на ужаса, а на много лица, които се появяваха и после изчезваха на предната линия на вълната, изчезваха, за да бъдат заместени от други, всяко едно по-отблъскващо и по-абсурдно от онова, което бе заместило.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 16 февруари, 2020
Алибей с един светкавичен поглед оцени обстановката в кухнята – Юймин, държаща горещия чайник със светещи по него йероглифи; Джън Чън, гърчещ се до плота с пяна на уста; катурнатото върху масата шишенце с лекарството на Дун, от което продължаваше да излиза черна пара и да се сгъстява над главата на слугата; отворената бутилка с минерална вода, чието съдържание вреше и кипеше и отделяше мехурчета, въпреки че течн ...