Dec 4, 2022, 11:06 AM  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 12 

  Prose » Novels
951 9 18
Multi-part work « to contents
9 min reading
На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето беше синьо, нашарено с бели въздишки и, ако някой съсед беше погледнал в този момент към двора на Мъндьо, щеше да си помисли, че се долавя приятното усамотение на човек, който е свикнал да доставя на душата си простичката радост да слуша тишината как расте заедно с плодовете в градината му.
Но както е в много случаи, така и в този – отдалече се виждаше едно, а отблизо – съвсем друго. Мъндьо ровичкаше с една дълга пръчка в земята и мислеше. Викаше го в Гърция братовчеда. Намерил му беше работа в строителството и го чакаше, а Гошо не можеше да остави плановете си и да тръгне точно сега.
Избръмча по улицата Банко с трактора и вдигна ръка за поздрав. Мъндьо му хвърли едно око. Никак не му беше до ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??