Jul 10, 2022, 5:18 PM  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 

  Prose
2257 15 36
Multi-part work
3 min reading
Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и да не си бъркат молитвите, се бяха разделили на две половини. Между тия две половини минаваше река Мечка. И така едната половина – след реката я бяха нарекли: Малко Село – на мюсюлманите, а другата половина, преди реката: Голямо Село и беше на християните.
Река Мечка, кой и кога я беше кръстил така, наистина страшна ѝ беше тинята през лятото, защото никой здравомислещ не смееше да я прекоси, а децата на Мечката пълзяха под огромни листа, съскаха и стигаха два метра. Също толкова бяха и метрите под земята, в които жителите на селото закопаваха децата си, ако решат да се смесят и да избягат с някой, или някоя от другата страна на реката и вече не ги брояха за излезли от тяхното семе. Разбира ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

  1293  11  13 
Random works
: ??:??