На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето беше синьо, нашарено с бели въздишки и, ако някой съсед беше погледнал в този момент към двора на Мъндьо, щеше да си помисли, че се долавя приятното усамотение на човек, който е свикнал да доставя на душата си простичката радост да слуша тишината как расте заедно с плодовете в градината му.
Но както е в много случаи, така и в този – отдалече се виждаше едно, а отблизо – съвсем друго. Мъндьо ровичкаше с една дълга пръчка в земята и мислеше. Викаше го в Гърция братовчеда. Намерил му беше работа в строителството и го чакаше, а Гошо не можеше да остави плановете си и да тръгне точно сега.
Избръмча по улицата Банко с трактора и вдигна ръка за поздрав. Мъндьо му хвърли едно око. Никак не му беше до ...