– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощното шкафче, още нямаше седем часът. Беше необичайно в този ранен час Цвети да е будна и облечена.
– Направо е полудял. Бесен е – съобщи насечено Цвети.
– Бесен ли? Кой е бесен? – повдигна глава.
– Татко, кой?
Надя преглътна чутото и едва си пое дъх. Опря се на лакти. Стрелна изражението на Цвети със свито сърце. Потърси промяна в цвета на зеления ѝ поглед. Някакъв знак, спуснал се по нейните кадифени страни, или бръчица покрай нацупените ѝ устни, във веждите на Цвети, по които да разгадае, дали вече всички са разбрали. Цвети я гледаше изпитателно, острата ѝ брадичка помръдна:
– Не ми се мисли какво ще става!
– Ъх! – се отрони от Надя. Познаваше това изражение. Кръвта се отдръпна от лицето на ...