Цветето, което цъфтеше само нощем 23
Произведение от няколко части « към първа част
– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощното шкафче, още нямаше седем часът. Беше необичайно в този ранен час Цвети да е будна и облечена.
– Направо е полудял. Бесен е – съобщи насечено Цвети.
– Бесен ли? Кой е бесен? – повдигна глава.
– Татко, кой?
Надя преглътна чутото и едва си пое дъх. Опря се на лакти. Стрелна изражението на Цвети със свито сърце. Потърси промяна в цвета на зеления ѝ поглед. Някакъв знак, спуснал се по нейните кадифени страни, или бръчица покрай нацупените ѝ устни, във веждите на Цвети, по които да разгадае, дали вече всички са разбрали. Цвети я гледаше изпитателно, острата ѝ брадичка помръдна:
– Не ми се мисли какво ще става!
– Ъх! – се отрони от Надя. Познаваше това изражение. Кръвта се отдръпна от лицето на момичето. Стомахът ѝ направи салто. Едва попита:
– Защо е бесен?
– Една кокошка е изчезнала. Нямаше и кръв по снега.
– Какво? Кокошка ли? – погледна я бавно и подозрително Надя. Цвети имаше цял арсенал от шеги.
– Да, една кокошка. Представи си! – натърти тя. – И можеш ли да познаеш кой я е откраднал?
– Не, не мога да позная.
– Как да не можеш? – Повдигна изписаните си черни вежди Цвети – Арабинът естествено.
Ръцете на Надя се огънаха. Главата се строполи на възглавницата, и косата ѝ падна върху очите. Ставаше още по-лошо. Чудеше се дали всичко това не е някакъв лош сън. Превъртя се след нея дълбокия сняг, спусна се от върха власта на Насим, горящия му шепот в ухото ѝ, обещанието... планината се свличаше зад гърба ѝ. Кръв и сняг, кръв и сняг! Не, не може да е вярно! Тя се повдигна и впери очи в сестра си. Светлината се опитваше да се провре през затъмнените прозорци, но дори и стаена в неосветеното ъгълче на леглото, Надя определи, че Цвети я будалка. Откъде накъде ще липсва кокошка? Никога не се беше случвало! Нямаше крадец в махалата им. И как изобщо би ѝ хрумнало да измисля подобно нещо. Освен ако...
Надя я разгледа още веднъж. Цвети изглеждаше отдавна разсънена. Със замечтаните си топли очи, по които личеше винаги снощен грим. Кръстосала крак върху крак, с хубавия червен маникюр, само цигарата и капелата ѝ липсваха. Едва ли би нарушила съня си, за подобен майтап. Наблюдаваха се двете. Изследваха тайните в душите си. Бяха с една кръв, но едновременно – съвсем различни. И всяка се опитваше да разбере другата, ровейки се като в позната книга за някакъв пропуснат абзац.
– Къде е сега татко? – окопити се Надя, готвейки се да отметне одеялото.
– Не знам – отговаряше все така статично сестра ѝ. – Според мен е отишъл да зарежда пушката.
– Какво? – Надя скочи от леглото. Вече нямаше съмнение, че всички знаят. Хвърли се към вратата, но Цвети я изпревари и затисна вратата с гръб. Разперила ръце тя стоеше пред нея – висока и силна и я гледаше настойчиво. Но странно нямаше в нея презрение, както беше очаквала. Беше смесица от негодувание, грижа и решителност. Надя се опита да я отблъсне, но Цвети я спря и ѝ съобщи бавно и тихо:
– По-кротко. Нашите нищо не знаят. Все още спят.
– Какво?
Надя опря гръб в стената, за да не се свлече. Но докато студената стена попиваше физическата ѝ болка, думите на Цвети боляха по друг начин.
– Слушай, Надя, тази нощ дойдох да спя при теб, а те нямаше. Излезе ми акъла и мислех да събуждам наш'те.
– Защо не ги събуди?
– Защото всичко ми се изясни, когато видях стъпките.
– Как? – недоумяваше Надя. Как не се беше сетила!
– Ето така! – сестрата дръпна рязко вратата пред лицето ѝ. Светлината я ослепи и когато отвори очи, пред Надя се откри изчистена пътека, а настрани беше захвърлена лопатата. Всичко беше заличено.
Момичето извърна глава и седна на леглото. Не искаше милостта на сестра си. Не желаеше ничия милост.
– Значи си измисли всичко това, за да ме провериш? За да ме въртиш на бавен шиш!
– Аз? Аз да те въртя? Ами ти? Спиш ли с него? Откога се криете? Нашите правят всичко да ти е добре, а ти? Искаш да психясат ли? Използвате ли изобщо презерватив? Защо не си ми казала?
– Какво, какво трябваше да ти кажа?
– Абсолютно цялата истина от началото до края!
– Цялата, така ли? А? Искаш да знаеш всичко с подробности?
– Да. Аз съм ти сестра. И ще ми кажеш всичко!
– Не мога без него. – Надя замълча и вдигна ресниците си. – Това е всичко.
Цвети не отделяше зеления връх от нея. Сякаш опипваше здравината на сърцето ѝ с този остър поглед.
– Мислех те за по-умна.
– По-умна от теб ли?
– Дори и от мен. Той знае ли че си болна? Знае ли, от какво са ти раните? Как си го представяш изобщо? Да се влачиш с тоя мизерник! Али Баба! Той и за себе си не може да се грижи, какво остава за теб! Поне да имаше малко вид!
– Ха! Ами твоят Станой? Дето говори като селския идиот – тя го изимитира, докато гънеше китката си– Плиятно ми е да плавя компания на две плеклясни момичета!
– Удряш дъното!
– Напусни къщата! – отвори вратата Надя.
– Да, точно това ще направя! – обу се по-голямата сестра и се засили навън.
– И виж, там има още едно ръбче от обувка. Да не забравиш да изчистиш и него!
– Да, ще го свърша. Лесна работа! А ти мисли как ще заличаваш позора!
Цвети грабна лопатата и остърга с яд пътеката. Надя затвори вратата. Опита се да се задържи права, но не успя и се свлече до печката. Стържещият звук не спираше да драска.
(следва)
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво е, като имаш по- голяма сестра, да споделиш с нея, да свериш часовника си а действията , но Надя, изглежда доста се е намъчила в това отшелничество, затова и действията й са спонтанни. А тогава се греши. Родителите грешат също като "държат изкъсо" децата, и после...те действат като отприщена река! Сложно е,но с по- малко поражения, ако е обратното...Да видим как са постъпили нейните родители!
-
Е, много е хубаво да прочетеш няколко части на един дъх...
В очакване съм, Силви! -
Влади, благодаря ти.
-
"Бяха с една кръв, но едновременно – съвсем различни." Поздравления. Чакам продължението.
-
Благодаря ви, Наде, Скити и Мари, много се радвам 💗 Хубав ден на всички!
-
Сърцето ми се свива и се питам какво ли трябва да преживее твоята Надя, след като "лавината", както е оприличила ситуацията Светличка, се е раздвижила и е тръгнала да затисне момичето... Става ми все по-интересно! Думите ти ми действат като магнит!💖
-
Тук съм, жадна за следващата част!
Браво, Силве! -
Чакам, Силвенце!
-
Светулче, вярно е за лавината. Усетила си идеята от финала на предната част. Надявах се. Благодаря ти от сърце.
Тони, благодаря ти, че си тук. Мислех, че никога няма да стигна до тази част 🙂.
Вили, прототипът на Найдена е изключително момиче, с фина душевност, чувствителна, остроумна, забавна, но и хаплива и се старая нейния образ да бъде автентичен и възможно най-близък до реалния такъв. Мисля, че и отношенията между двете сестри са предадени в диалога сравнително точно, Цвети е уникален образ, цветна до безобразие, можеше и по-подробно сигурно да напиша всичко, винаги може и по-добре. Благодаря ти много!
Петре, радвам се, че ти е интересно и благодаря.
Хубава вечер на всички, нека пролетта Ви носи радост и вдъхновение! -
Интересно поднесено и оставам с догатки, какво ли ще се случи,
все пак са жени -
Опасна е тази Цвети, но и Найдена не се дава лесно
-
Ох! Интересната развръзка предстои. Чакам, Силвенце!
-
Голям грях е да криеш такава тайна,... особено от сестра си. Дойде време и за грешките, и за замитане на следите, тръгна лавината...
Силве! -
Добро утро, Краси, Пепи, Мини и Лиде! Краси, оправих ги, благодаря, че ги отбеляза. Радвам се, че ви е харесало, благодаря от сърце! Слънчев и спокоен ден!💗
-
А сега накъде ще тръгнат нещата!!
-
Става все по интересно, Силвия!
Чакам! -
Браво!
-
Диалозите определено вкарват динамика..." съвзе се Найдена и разтвори сънените си очи.." може би искаш да кажеш "ококори", защото "разтвори" не е като "отвори", а и "отвори" е в горния абзац, ако искаш да подчертаеш; не знам, просто ми направи впечатление; и "сестрата отвори рязко вратата"...може би "дръпна рязко..", за да избегнеш повторението на "отвори" в следващото изречение...дреболии; Вие с цел ли ме следите?- С цел, ами, да не е с половинка... и аз така, следя те хахаха
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много точно, Иржи. Благодаря ти за всеотдайността, впечатленията и отношението.💗 Ценя искреността ти.