Периодично ходехме и в Солун, обикновенно свършваме работата и обратно
в нашето любовно гнездо...
Не смеехме да се държим мило като любовници пред клиенти или на съвещания, бяхме
учтиво студени пред хората, нали все пак кирия Елиница е собственик на кантората...
Забавно ми беше да отварям или затварям задната врата след Ели,.. не я разсейвах по пътя, когато тя задълбочено четеше или пишеше нещо, или да наддавам ухо с кого и какво говори по мобилния...
Докато един път преди Камена вурла , тя изкомандва
- Петро, излез от магистралата и намери някое място за спиране....
Ех, ама съм и аз , та не спрях в някое крайпътно заведение за тоалетна,.. къде тук из нивята...
Спрях колата, загасих двигателя и зачаках...
- А сега ела на задната седалка при мен,.. да видим какво съм намислила - изкомандва отново
Ох, любов на задната седалка от кога не бях правил , си помислих похотливо
Блузата полуразкопчана, полата вдигната на кръста,.. бикините на задното стъкло... ...