Периодично ходехме и в Солун, обикновенно свършваме работата и обратно

в нашето любовно гнездо...

Не смеехме да се държим мило като любовници пред клиенти или на съвещания, бяхме

учтиво студени пред хората, нали все пак кирия Елиница е собственик на кантората...

Забавно ми беше да отварям или затварям задната врата след Ели,.. не я разсейвах по пътя, когато тя задълбочено четеше или пишеше нещо, или да наддавам ухо с кого и какво говори по мобилния...

                   Докато  един път преди Камена вурла , тя изкомандва

- Петро, излез от магистралата и намери някое място за спиране....

Ех, ама съм и аз , та не спрях в някое крайпътно заведение за тоалетна,.. къде тук из нивята...

Спрях колата, загасих двигателя и зачаках...

- А сега ела на задната седалка при мен,.. да видим какво съм намислила - изкомандва отново

Ох, любов на задната седалка от кога не бях правил , си помислих похотливо

Блузата полуразкопчана, полата вдигната на кръста,.. бикините на задното стъкло...

Панталони и гащи смъкнати до коленете, пешовете на ризата ми гъделичкаха голото й коремче..

Неописуемо преживяване,... откраднати щастливи мигове.

Колко ли смешно сме изглеждали раздърпани на излизане от леката  кола...ненаситници , би отбелязал

някой наблюдател,.. оправихме се набързо и потеглихме.

- Петро, днес финализирахме голяма сделка..

- Защо ние, Ели,.. заслугата е изцяло твоя - възпротивих се аз

- Не само моя, наша,.. на всички в кантората, но ние с теб я завършихме.. Благодаря, чувствам се сигурна и силна с твоето присъствие - каза тя и ме пощипа по бузата  - Карай към нас, прибираме се, а аз ще съобщя новината  на татко и в кантората...

                Няколко пъти летяхме до Франция, до Англия,.. остана приятно изненадана

от руския ми език, когато решаваше спор  между френско-руска фирма и фирма която защитаваше

Аз се чувствах безкрайно горд и щастлив, че е доволна от работата ми в кантората..

Бяхме изградили точен синхрон в служебни и лични взаимоотношения...

Заслепен ли бях, за мен секаш други жени не съществуваха,.. правех се на разсеян от закачките на сътрудничките в кантората, от подмятанията им за бръз и спонтанен секс...

- Петро, искам да те запозная с родителите си,.. интересно им е за теб, как си успял при вашия режим, да следваш , да имаш такъв кръгозор...- предложи тя

Нещо се подкоси в мен...така показваха мечка по селските панаири.

Отидох за да й засвидетелствам, колко много я обичам ли, харесвам ли,.. и аз не зная...Много ми

дреме какви са родителите й, предците й,.. аз харесвах Еленица.

Голяма къща, бароково -ренесансов стил има ли,.. смесица от камък, дърво, алуминиева дограма..

Майка й, като баронеса в оставка, останки от минало величие, може би,.. това ли е имиджа за

богатата средна класа,.. изискани скъпи парцалки...

Появи се баща й,..малко попрегърбен, с голям нос на който бяха закачени  рогови очила,.. страшилище за малки акционери и дребни чиновници...

- Ааа, ти ли си , оня служител дето всичко може и знае, по думите на дъщеря ми - посрешна ме той

Изгледах го и типичната наша приказка за мамата , ама на ум, кой си ти бе, та да ми говориш

от първата среща на ти,.. Дупнишки лорд ли си или граф от Световрачане...

- Да , аз съм.. Петро , кирия Еленица ви е казала...- смотулевих учтиво

- Ами вие какво образование имате, юридическо ли,.. или... - атакува ме отново

- Аме, юридическо,.. средно селско, завършил съм на запад из  патладжаните и пиперките - опитах

хумористично да се измъкна

- А от къде знаете английски, френски,..то там в България само турския ви е майчин...

- От гимназията... а, вие какви езици знаете,.. например руски,.. знаете ли руски,.. знаете ли

за Болшая руская енциклопедия,или за Толстой,..Гогол,.. Пушкин..

Погледнах го,.. носът му се сгърчи, очилата потреперваха,.. с нервен тик ги понамести...

Дъра-дъра мамата, лешояд мръсен...

Госпожа -майката се опита да разведри обстановката

- Ех и вие,.. и кафе не пихте даже, ах тази работа...Елиница, къде си мама...Помирявай мъжете..

Ели довтаса начаса

- Татко, Петро,.. какво има, разногласия нали.. Хайде укротете се..

Татко, той Петро е носител на нови идеи, помага ми в работата,.. ние сме като едно цяло,.. печелим

дела, печелим нови клиенти.. Той е всичко за мен,.. тате , моля те...

Остана да ме попита за социализъм, комунизъм,... а, дали знае кой е Ленин или Карл Маркс, си

мислех, разсъждава от силата на пърделивият си задник..

Ама и аз май се вживях и в съдник на един закостенял човек, едва ли ще го променя..

Срещата - вечеря, или вечерята -среща мина без допълнителни усложнения...

Бях ли аз човекът за този дом,.. едва ли...

                 Госпожа-майката ни изпрати до входната врата, прекръсти ни и

измърмори нещо под носа си...

/ следва продължение /