Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стефчо.
– Бе ти луд ли си? Как ще забрави? Нали вчера се уговорихме да бистрим изборите!
И точно разговорът им започна да прилича на предизборна дискусия, в кафенето влетя въпросната личност Тренчо, размахвайки гордо някакви листчета.
– Момчета, черпя всички с по една малка сливова! Пред вас стои един горд баща!
Поръчката унищожи всякаква вероятност за другарска критика и разпали любопитството на компанията.
– Наздраве за таткото! Какъв е поводът, че да се порадваме и ние!
– Детето стана квалифициран консултант. Да не съм чул повече да го наричате „продавачът на татко“! Цели три месеца нощем се потеше над тези листчета и най-после ги научи наизуст.
– Нова работа ли намери?
- Не е! Но преди време ...