(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кмет на селу Откровеново. Арно селу, с убави ора. Обачи напоследък мъ`й фанала идна шеметиа. Изявявъм са къту писателин. Оти чиляк коги навлезе в узряла възрас почва дъ му иде у главата нящо. Така и с мени. Оно мен мъ почна по-отрано, оти жината Стойна мъ съветваше с „Тифаля” у главатъ. Кой „Тифал” ли? Как кой, на кметица Дарка либовника. Ама она после го подари на жината. Те такива са они у наше селу. Та ти расправям за писанету. Коги съ усетих по-умен и съ отпочнаф. Идни разказе, идни стихови... Макя му! Ни съ удържаф. Ногу ми съ утдавъше. Секаш цел живот мъ`й чакало туй нящо.
Пиша си, сестро, за сичко. Как си съ онождаме с жината, как с попа си пиянстваму у хоремага. Пиша си как съ шеметя с ...