Да ти кажа, сестро...
(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кмет на селу Откровеново. Арно селу, с убави ора. Обачи напоследък мъ`й фанала идна шеметиа. Изявявъм са къту писателин. Оти чиляк коги навлезе в узряла възрас почва дъ му иде у главата нящо. Така и с мени. Оно мен мъ почна по-отрано, оти жината Стойна мъ съветваше с „Тифаля” у главатъ. Кой „Тифал” ли? Как кой, на кметица Дарка либовника. Ама она после го подари на жината. Те такива са они у наше селу. Та ти расправям за писанету. Коги съ усетих по-умен и съ отпочнаф. Идни разказе, идни стихови... Макя му! Ни съ удържаф. Ногу ми съ утдавъше. Секаш цел живот мъ`й чакало туй нящо.
Пиша си, сестро, за сичко. Как си съ онождаме с жината, как с попа си пиянстваму у хоремага. Пиша си как съ шеметя с булките у жакузито и ф „Пипирудити”. Писаф и как успокоявах попадиата Виличка ф синото, коги и забегна попа. Сичко си описаф, нищо не скрих. Жината ли? Она ни мъ ривнува, сестро. Язе съм и рекъл, дека путкрепям новити пуйтеси. Помагъм им идин вид дъ са улегнът. Оти нали язе веке съм фтвърден писателин. Разбрана жина излезе. Гордей съ, дека съм търсен.
А па стиховите, сестроо, чудесия. Не чи съ фаля, ама ногу съм дарувит. Заран кът са събудя и кът видам слънцето... Виднага мъ фаща музата за химикала и почвами. Коя ми йе муза ли? Ми с коя замръкна, сестро. Секоя мъ вдъхновява. Язе затуй се съм у творческа кумандирофка. Виш кво написаф неска:
„Фчеръ вечер кака Стана
с кметя стихови зафана.
И до късно ги твуриха,
та кревато потрошиха.”
АресАА ли ти, сестро? Ама ячка беше Стана и ногу талантлива. Уф, идни рими знайше... Ш`га викам пак дъ пуфторим.
Жалко за кревато, ногу лефтерни ги прават сега. Сичко си вървеши по живо, по здраво, сестро. Обачи сигур са яви некой зависник и ми стори магиа при онаа дъртата циганка.
Седам фчера, сестро, да изпращъм пореднио си шидьовър на ората и опс... йок... нема никой. Ни ма пуща у Итренета. Там пиша, сестро. Сига там йе модерно. Ората немат пари за книги. От зор си зимат некой весник, ама сичко друго у Итренет го читат.
Та викам ти, сестро, ни ма пуща. Брях, макя му и тихнологиа! Ш`ма шимети мени. Врътвам идно съупщение по онуй цветето – „я сикю” ли му викаа, ни знам. Обаждам съ на мойта ридакторка. Она ни йе само моя, на сички йе и йе главна. Та и викам:
- Така и така, другарке главна редакторке, те таа ваша тихнологиа мъ ни пуща да образовам населенийету с пореднио си шидьовър.
- Ми ти, кмете – ми вика она – си бамнат.
- Брей, ми кво йе това сига? Нящо като пувишенийе ли йе? Или нящо като треснат у главата?
- Ти, кмете - вика – си префърлил лимита нъ иротиката у писанйето.
Сега веке га увапцъхми. Ми кво дъ права къту мойт живот йи само бачкане и иротика. Нема време за глупости.
- Ти, кмете, ногу прекали напуследък. Сичко си пишеш и съ фалиш. Излъжи поне веднъш. Почнаа дъ са уплакват ората. Жените искале къдя тебе дъ заождат и мъжете им ги ревнувале. Ама и ти широка уста... а с некоа и посли цъфнала у твой расказ или стих. Па напоследък та гледам и у група си са записал...
Слушам язе и мигам на парцале. Верно рича ридакторката (оно затова съ га избрале, дека се верни работи вика), ама кво да права. Оно се мъ напира дъ са фърлям къдя жините и посли ми напира повече дъ га исписвам.
Обачи ш`си зема поука. Почвам да слагвам отпреде идна чирвена точка. Мое на калинка (аа, не. По-добре калинчо.) да станам от точки, ама ще га тургам. И спицялен натпис вътре шъ турна – „Дъ ни съ чите от ривниви мъже. Кой го направи, дъ го`й яд на негу си”.
Такива работи, сестро. Отивам сига дъ путърса некоа муза и шъ чекам дъ ми мине онуй треснатото. Оти мъ путпира отвътре веке, сестро. Чак съ ни търпа от талант и гиниялнус. Айде, до скоро и ш`ма прущаваш, дека тъ забремениф духовно и интиликтално! Цалуфки!
Твой бат Ваньо – кмет и писателин.
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!!!
-
Браво !
-
Ех, Ваньо, ней лесна твойта какиното, мъ като такъф си съ рудил ши си гу носиш.Нямъ излагъш родъ я...
Щоту аз си тъ знам тебе, ти ут малък нъ сичку носиш...
Ваньо, верну е туй дету гу казвъш, дубре е, чи случи нъ харнъ жина. Ощи куги съ зимвъхти със Стойнъ, личеши чи шъ вървити нъ дубре наедну, куга с любоф, куга с къвги (то къщъ биз къвги нямъ, мъ пудире им пък ощи по харну е, къту съ сдубрявът чиляцити).
Държилиф си кака, знам чи ни Бам, ни Бум, ни Тифал шъ тъ спрът, тъка чи нидей дърпъ ръчнътъ спирачкъ, ми пу пуинерциятъ давъй и къде тъ пувиде шеметъ.
Ади устъни си здраф, пумагъй нъ пуитесити дъ улягвът и ги пудпирвъй кога имът нуждъ, та дъ въздишвът пуитичну и творчиски. Нъ сичкити Ваньо пумагъй, щоту нъл си нъ цялу селу кмет, шъ убръщъш фнимание на секи дету съ викъ.
Аз пак съ упуснъх, нъ прикъзливуст де, той батьо ти зътуй ни ми давъ и многу дъ съ убаждъм, чи пудхванъ ли я... Ей на пак почнъх.
Устъни със здрави.
Пуслипис: Кога друг път пращъш вести, турвъй с чирвену идно "Важну" утгори, чи туй пу пугрешкъ съм гу уставилъ в унуй мясту, дету е зъ пу нуждъ, дубре чи ти пузнах почиркъ, тъ гу изчетъх.
Поздраф, какъ ти Ана (димек аз) -
У бре, Ице! У бре кмете!
Кви са тия твои музи, а?
Чи сабаалян сите жени от сулоту зеха,
чи от теб забремениха - и духовно и интиликтално!А?
Ай, цалуфки!
/ твоя Гицка/ Ама ха!
-
Ех, че сте комици...!
Браво , Ице! Умееш да ни радваш!
Като истински Кмет на Откровения.
с обич за теб. -
Забавлявах се докато те четох!Браво!
-
Благодаря ви!!!
Анке, и аз си падам по двойките
И не отказвам на предложения
Весел ден на всички!!! -
Невероятен си!!!
Поздрав,Ицо!!! -
Браво Ице!
Който си го може,си го може...навсякъде! -
Хаха развесели ме много разказчето ,браво Ице.Ама и аз да ти се оплача брат мен пък музата от доста време не ме е спохождала
,де да я търся незнам вече ,явно ще трябва някой муз да търся знам ли .Дай някакъв съвет щом си толкуз гениален
Поздравче и прегрътка !!! -
Голям шемет си, бат Ваньо!И харен писателин!
-
Все разни Милки и Станки обикаляш, кога ще се спреш и на някоя Анка. Да знае кака Станка, че откровено си признавам -ревнувам ама...,чак по някоя двойчица завъртам, ей тъй от ревност и на двамата, ама щот не мога да се разбера със себе си, с кого да си прекарам деня с кмета или с кака Станка по откровеному. То много се изучих аз от вас, тъй да знаете, чак смехории прописахАма ще преживея някак връзката винали е за поезията.
-
Благодаря ви, момичета!!!
Хубаво е, когато помежду всички ни има закачки, веселие и шеги!!!
Още по-хубаво е, когато от тях се раждат забавни истории!!!
Весел и усмихнат ден и целувки!!! -
Хахаха, лелей шушумиги такива!
Развлекателно четиво Ице! -
Ех, братко... забриминиф са... Ут толкуз зор и талант писаф, писаф, та са оляф - баннаха ма и мени докато свара да ти пусна куминтара
Оплаквам ти са, братко мили - чуда са на къв доктор да ида, да ми определи степента на пристрастяване. То в къщи си ма знаят - кутийката цигарки, чашката ирланско виски и арен секс за лека нощ. Пей сърце и спи града отвсякъде. Спокойно. Ама като ми спряха сайта да видиш зор. Като парен локомотив ходиф из къщи и се на рев ма избива. Рев, мъка, ужас, ред хърле, ред сополе. Света са срина, братко, край на животя щях да тургам. Добре, чи са възпрях - тъй щеши братко да ма загубиш млада и зилена. И талантлива. Да са затрия на хавая. Да са загуба за света, за литиратурата и най-вечи за пуезията. И ти, братко щеши да ма загубиш като муза. Нищо, чи ривеш от мени. Какво си са зауплаквал - креватя сме счупили. Ми това е нищо! Това бюра, това столове, що е инвентар - всичко чупя! Един креват ли ше ми са опре?! Ама ха! Иначе ти благодара, че си ма пощадил за пред аудиторията като си ма писал Стана. Знам за какво - не че да не ма ревнуват, те си ма ревнуват пирманентну. Ами да не ма набият, че след мени силица не ти остана, пък опашката от чакащи музи край няма... Ама айди, че са разприказвах - да ни ма баннат пак... Пък и на доктур съм тръгнала - да ма докуминтира. Ей тъй - писменну. Чи пувредата не е у моя тиливизор. Оттук на тъй да ми осигуряват тютюнеца, вискито, арен романтик насреща и задължително сайта! -
Хахахаха
Искрено ме развесели, Христо!
Поздравления -
Благодаря ви!!!
Ще споделя, че идеята за този разказ ми дойде след шегата на Мая с мен от онзи ден.
Майче, благодаря ти за нея и за вдъхновението, което ми дойде след това!!!
Целувки!!! -
Ицее,шъ ни банат и силоту,шъ знаишА за "пипирудити" да ни говорим,ши пуснат нравствена пулицияПо-здрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
