Сега ще ви разкажа нещо много банално, че и доволно сантиментално. Готов съм за ругатни всякви – как видиш ли и съм си позволил с цялата си хард претенция да стоваря върху листа такъв сладникав бълвоч.
Ама ето, да не вярваш, че понякога и такива блудкажи ти се пишат, чак и с вдъхновение ги тракаш.
Винаги съм мразел лиготии, от момче още. Някоя като тръгне да ми се обяснява, подала устнички като патица, чак ми идеше да я фрасна - много ме дразнеха.
Чувства да се обясняват и до днес настръхвам, като видя на филм. Пък разкази за добродетелни младежи и каузи още ми действат като пургатив.
Знаете ме - човек от краен квартал съм, развъдник за бойни питбули имам, бивш пънкар, скинар съм, метъл бях, помнят ме тук хората.
Че съм автор, автор съм, ама на метъл балади и порно разкази, друго не пиша, всеки ще потвърди.
Пробвал съм се като ученик с романи, веднъж даже с нещо като любовна драма, но толкова зле се получи, че класната плака от смях, като го четох. Та тогава ме сецна и завинаги спрях.
...