Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, краката и ръцете, дай му да разделя и да владее. Славеше се с огромните си хонорари и с още по-огромното си самочувствие.
– Защо давността е спряла вниманието ти? – погледна ме отвисоко, примлясна и повдигна вежди.
Давността никога не е спирала – вито вниманието ми, нито мен самия. Обаче се заговори, че щели да я отменят.
– Прочетох някъде, че ще я премахват. Давността, де. Та реших да попитам.
Направи крачка встрани, за да се защити от нещо вероятно.
– Чул си, ама май недочуваш – упрекна ме. – Давността не може да бъде премахната. Противоприродно е.
– Така ли? Значи погрешно съм разбрал.
– Да. Никоя давност не може да се премахне. Но може да се отмени.
Това е да си юрист! Боравиш с думите като с ...