2 min reading
Има дни, в които изобщо не ми се прибира вкъщи. Всъщност се прибирам, правя две крачки навътре, по коридора, и някак си рязко ми се приисква да избягам. И да не се прибирам поне следващите два дни.
Като тая вечер. Отварям вратата. Кучето връхлита, въртейки се неистово в кръг, докато котката вече се е изстреляла на стълбището с едничката цел да препикае и нагризе цветенцата на леля ти Донка. Следва преследване на беглеца и борба за достъп в къщата. Кучето скимти радостно, опитва се стоически да ми оближе физиономията и ми дъвче връзките на обувките, което прави събуването невъзможно. Котката е гладна, както винаги, усуква се в краката ми и се ежи на кучето. Добре.
Няколко крачки ме делят от банята. Стигам. Отварям вратата. Незнайно как, за няколко часа, кошът за пране се е превърнал в планина от мърляви дрешки, чорапки, чантички, хавлийки и разни други неизвестни парцалки. Настъпвайки един изпълзял ръкав, предизвиквам лавина. С последни сили си пробивам път до душа. Добре.
Сещам се, че ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up