УВУТ:
В коридора имаше някакво мълчание, някакво много странно, особено някак си… Приближих се до него и го дръпнах за опашката.
– Мълчание проклетууу!!! – развиках му се аз.
– Фо бе?! – отвърна ми уно.
– Яж ми гъзъ бе! – креснах му аз.
И уно зе, че млъкна.
ФТОРА ГЛАВА:
Беше ми омръзнало от шума в стаята. Нали знаете, онзи особен шум, който цари в иначе идеално тиха стая и който се дължи на трептенето на кабелите на електрическата инсталация зад стените. Трептят с удвоената мрежова честота, взаимодействайки си със земното магнитно поле.
Шумът идваше и от мислите ми. Една по една направо си плачеха за дефрегментиране. Направо за форматиране!!!
За това изляхох навън, в коридора. Хладното му мълчание отново беше там. По-замислено отвсякога. Очите му бяха много тъжни и сини, много светлосини като светлосиньото утро в най-светлосиния ми детски спомен.
Светлосини са твоите очи,
мълчание, тъжно мълчание. ...