Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много задължен, сър! Може да разчитате за всичко на мен! - рече със светнало лице мъжът от джунглите.
- Благодаря за думите ви, Корнел! Аз ще остана близо до нашата шатра, в случай че на Лизи и потрябва нещо! Ще ви кажем щом Дък се събуди! - отвърна му избраният воин доволен.
- В такъв случай, ще ида да известя хората си! Сигурно се тревожат , а и изгарят от любопитство, въпреки злощастния инцидент... До скоро ,сър! -махна му командирът и тръгна към центъра на лагера.
Грен остана сам пред входа на палатката им и реши също да запали свой огън. Взе сухи съчки и извади от джоба на дрехата си омагьосан кремък и памук за разпалване, като след малко пламъчетата вече играеха на земята пред него, в импровизи ...