Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме през нощта?
-Доста бързаме и ще се наложи да пътуваме и по тъмно! - отвърна му Гравин.
-Добре тогава! Ще ни трябва светлина за да продължим! - отвърна лисицата скаут и започна да рови из дисагите на своя кон. От там извади две факли и хвърли едната на Грен, който я улови ловко. В това време момчето птица бе извадило два фенера от багажа им и ги запали, след което ги окачи на каруцата ,която караше. В това време другият войн и Бел бяха запалили своите факли и ги вдигнаха на нивото на главите си за да осветяват пътят напред. Тримата продължиха мълчаливо нататък и Грен се загледа пак в трите луни, които вече грееха ясно на черното звездно небе.
След още известно време в път Бел наруши мълчанието ...