13.12.2023 г., 8:21 ч.

 Душа на Воин – книга втора (глава четвърта) 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
323 0 5
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене

Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:

-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме през нощта?

-Доста бързаме и ще се наложи да пътуваме и по тъмно! - отвърна му Гравин.

-Добре тогава! Ще ни трябва светлина за да продължим! - отвърна лисицата скаут и започна да рови из дисагите на своя кон. От там извади две факли и хвърли едната на Грен, който я улови ловко. В това време момчето птица бе извадило два фенера от багажа им и ги запали, след което ги окачи на каруцата ,която караше. В това време другият войн и Бел бяха запалили своите факли и ги вдигнаха на нивото на главите си за да осветяват пътят напред. Тримата продължиха мълчаливо нататък и Грен се загледа пак в трите луни, които вече грееха ясно на черното звездно небе.

След още известно време в път Бел наруши мълчанието и рече:

-Слушайте... аз и моите другари нямаме други врагове, освен Евъруел и всеки, който го поддържа! Мисля че можем да си имаме доверие, а пък и ще е по-интересно ако не прекарваме целия път в тишина... Но както вие предпочитате...

Двамата приятели зад него се спогледаха за момент и избраният войн кимна с глава на своя помощник.

- Така да бъде ,сър! Нека си говорим, нямаме какво да крием от вас! Търговец на стоки съм, някой от тях ценни и не напълно легални ако ме разбирате... Тръгнали сме да ги продаваме на блатните народи на изток. Очаквам да изкараме доста пари! Моят другар и спътник, е и мой охранител. Познаваме се от деца и е силен и опитен войн, за това пътува с мене! - рече му Гравин.

- Дааа... наистина изглежда така! Не говори много, но сякаш е умел в бой, както казвате!- отвърна лисицата, като огледа кратко другия мъж с бронята и големият меч на кръста и му се усмихна.

-Справям се в сражения! - каза кратко и сериозно  Грен.

- Аз и моите другари в лагера сме нещо като братство! Свързва ни дълбока омраза към Евъруел и всичките негови проклети поддръжници! - рече Бел и се изплю на земята с яд. - Управника е чудовище! Отвратително същество, което се интересува само от повече власт, сила и контрол! Повярвайте ми, виждал съм лошата му страна и истинско лице! Този мъж не го е грижа за никой освен за самия  него! Ще използва всеки ако му е полезен да изпълни целите си и после ще го предаде и заплюе в лицето, щом вече не му е нужен. Малко хора говорят за това, но аз съм сигурен , че Евъруел ползва черна магия за да не старее, докато се преструва на добър управник и крие огромна физическа сила и бързина... Но трябва да му призная... Копелето е умно и адски предвидливо!

- Ние също не харесваме управника, приятелю! И ние имаме своите причини! - рече Гравин и Бел се усмихна доволно в отговор.  

След още няколко минути водачът им ги отби в една пътека в ляво от пътя сред дърветата, която беше доста неравна , но достатъчно широка за каруцата. После продължи да говори, докато се движеха с известни затруднения по нея:

- Странни неща започват да се случват по света, приятели мои! Много странни наистина... Чухте ли за новата главна магьосница в манастира Спелтън на север? Говори се че е невероятно могъща и способна и е като нищо, което хората са виждали преди, а все пак говорим за магове ако ме разбирате правилно... Те и без това правя адски изумителни неща! Чух и че в джунглите далеч на запад имат доста сериозни проблеми с някакъв звяр,с който малко същества са преживели срещата си. Знае се само че е огромно, адски силно и свирепо създание и убива за да се храни, като не подбира особено много с какво! За такова нещо също не бях чувал преди... На къде отиват нещата на континента не знам, но както казах, нетипично е и с беглите си познания по история знам че не се е случвало никога преди... Ако е истина разбира се, а не просто забавни истории, които си говорят хората по кръчмите и хановете! Знаете за историите които идват от изток за ходещи трупове, нали господа! Щом сте тръгнали натам... или не вярвате или сте доста смели.... - рече Бел и им се ухили.

-Чухме! - отвърна му Гравин. - Истина или не трябва да си изкараме прехраната някак...

-Вярно, вярно... - отвърна водачът им лисица и пак се усмихна.

След малко Грен видя, как от лявата страна на пътя, по който се движеха, започна да се открива голяма пропаст, дъното на която не се виждаше на светлината на факлите. Пътеката ставаше и доста тясна, като от дясната и страна имаше стена от скали, която също се издигаше много на високо.

-Ще можем ли да минем по този път  с каруцата  ,Бел! - притесни се малко птицевидното момче, докато гледаше надолу в бездната.

-Ще можем! Просто бъди внимателен къде караш и води якса бавно и сигурно! Пропастта е една от причините този път да няма много почитатели и само смелчаци като нас минават от тука! Има и фенгове в горите наоколо! Надявам се да си нямаме проблеми с тях след като минем над дупката... Ако ни нападнат вашият другар ще ни е много полезен! - рече пак лисицата скаут с леко налудничава усмивка.

- По дяволите! - измърмори Гравин и започна да се оглежда притеснен.

Тримата тръгнаха по тесния път над пропастта, като Бел водеше малката им колона, а след него се движеше каруцата внимателно управлявана от птицата воин, като  най-отзад бе Грен. На няколко пъти войнът изтръпна, когато колелата се приближаваха на сантиметри от ръба. За щастие, опасния участък от пътя над бездната не бе дълъг, а помощникът му се справяше умело с воденето на якса. След стотина метра минаха смъртоносната дупка и излязоха на сигурната пътека, която водеше напред, за радост без инциденти.

-Целият се изпотих! - рече птицевидното момче с въздишка. - Колко още има до реката, Бел?

-Не много господа , не много! - отвърна той. - Хайде след мене и се оглеждайте ! Очите на четири по пътя напред и ръцете на мечовете!

Грен използва момента докато скаута им се оглеждаше из гората в страни и шепнешком попита  момчето на каруцата:

-Какво по дяволите са фенгове , Гравин? За какво по-точно се оглеждаме?

- Хищници са ,сър! Доста едри и опасни! И ловуват на глутници... Дано не ни надушат иначе ще стане страшно! Ако знаех за тази работа сериозно щях да си помисля дали да минем от тука...

От гората някъде далеч се чу вой, докато Грен проклинаше наум. Бел се обърна към тях:

-Далече са! Хайде да забързаме темпото и да идем до реката възможно най-скоро! Дано не ни надушат! Хайде, хайде!

Тримата пришпориха животните, но тежката каруца доста ограничаваше скоростта им. Грен постоянно се оглеждаше притеснен и имаше странното чувство, че нещо или някой го наблюдава. Стори му се и че мярка тъмни силуети в гората от страни и от време на време се чуваха и странни шумове от дърветата. След малко обаче започна да се зазорява и слънчевата светлина се прокрадваше бавно през дърветата. Докато постепенно ставаше все по-светло и по- светло избраният войн започва да чува лек шум от течаща вода някъде пред тях.

-Чувате ли господа? Наближаваме реката! Все пак успяхме да отървем кожите, а? - подвикна Бел радостен и отново им хвърли една от своите налудничави, смели усмивки, през гръб докато яздеше напред.

Скоро измежду дърветата видяха реката пред себе си. Когато се приближиха достатъчно, избраният войн забеляза колко плитка и широка бе тя на това място, точно както бе казал водачът им.

Отсрещният бряг бе на може би километър, а водата не беше повече от метър дълбока и нямаше да е проблем за големите колела на каруцата им.

-Е , господа... Изпълних своята част от уговорката! Дължите ми още сто жълтици и можем да се разделяме по живо , по здраво! - рече лисицата скаут.

-Благодарим ви ,сър! Голяма услуга ни направихте! - отвърна Гравин и  метна дължимите пари

в протегнатата ръка на до скорошния им водач. Той погледна вътре доволен и им рече:

-Щом минете реката , половин километър нагоре по течението има пътека, която ще ви отведе до главния път на изтока, по него тръгнете на североизток и ще стигнете до блатата! Желая ви успех и до нови срещи , приятели мои!

-Довиждане ,Бел! Дано се върнеш благополучно... - отвърна птицевидното момче и погледна към Грен. - Хайде ,сър! Да минем реката, да намерим пътеката и може да си устроим лагер, да хапнем и поспим!

-Звучи добре, наистина! - рече спътникът му и двамата навлязоха във водата, докато лисицата скаут тръгна обратно по пътеката по която бяха дошли подмятайки весело кесията с жълтици и тананикайки си някаква мелодия.

Прекосяването на реката не отне много време и обещаната пътека скоро се откри пред тях. Двамата другари поеха по нея през гората, вече на източната страна на континента, доволни за късмета, който им се бе открил с контрабандистите.

Не мина много време в път и Гравин тъкмо бе започнал да се оглежда за добро място за лагеруване, когато пред тях на пътя изскочиха няколко войника с викове :

-На мястоооо! Спрете на място!

Грен преброи пет воина в стоманени брони и сини платове, както и двама тежко снаряжени конника зад тях. Единият  рече заплашително:

-Я, какво си имаме тук! Хвърлете оръжията в името на Толхаус и управник Евъруел! И без номера , господа! В храстите отстрани има стрелци с лъкове и арбалети! Трябва да ви проверим и разпитаме! Не мърдайте ако ви е мил живота!

-Скачай в каруцата Гравин! Скрий се в каруцата! - ревна избраният войн и извади меча си със светкавична бързина, след което пришпори коня си напред.

 

 

 

» следваща част...

© Станимир Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Започва се...
  • Радвам се че четеш Скити! Тъкмо се зачудих да не би да си изгубила интерес... Радвам се, че си тук и няма проблем за забавянето!
  • Тук съм и аз, с малко закъснение! Когато успея ще мина и на следващите части!
    Много ти е добро романчето!
  • Обмислях го честно казано, Георги... но наистина нататък съм измислил епични битки и разкази за такива... Не искам да спойлвам, но следващата глава е написана и е голямо меле! Дано ти хареса!
  • Щеше да ми бъде готино да прочета и една битка със зверове, но нататък ще има такива, знам го.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??