Скочих от леглото, сякаш оса ме беше ужилила. Изтичах в банята и набързо измих зъбите си. Вече чувах клаксона на стария раздрънкан Голф 1 на гаджето си. С тази кола се очакваше да стигнем до подножието на планината и после да тръгнем пеш. Грабнах първите дрехи, които видях в гардероба, облякох ги и моментално изтичах навън. Сетих се, че съм забравила раницата с храната за деня. Върнах се бързо, чух, че някой от компанията ме изруга и искрено се засмях. Какво да правя – ранното ставане не ми от любимите. Взех раницата и излязох. Най-после! Алек ме целуна набързо и я прибра в багажника.
- Не можа да станеш, а? – попита ме той.
Вдигнах рамене и се качих в колата. Потеглихме към планината...
Оставихме така обичаното от Алек „Голфче“ на някакъв импровизиран паркинг. В околността имаше доста бунгала, жалко само, че бяха неизползваеми. Биха свършили чудесна на работа на „туристи“ като нас. Започнахме да се изкачваме нагоре. Пътеката беше стръмна и криволичеща. Минавахме през гора и по някое в ...