Nov 24, 2021, 1:10 PM

Емотиконоландия 

  Prose » Narratives, Humoristic
1912 10 64
7 min reading
Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден блещука, припкат навънка хорица, и ази с горда походка на самин най-страшен вълк седнах на масата с чаша лимонов свеж. Пардон, фреш исках да кажа. Преди кафето, се киселизирам, драгий читателю, за да може вкусът горчив на кафето по-сладък да се усети. И както си пийвам ази лимоновия фреш, се на вратата ми позвънява.
— У, бре, кой ме в тея времена търси по тоз старомоден начин? Що ми не пишеш на айфону, а на вратата ми звънкаш, ще да кажеш нямаш телефон? — възмутеничък, киселичък, тръгнах все пак бодро към вратата.
На прага ѝ обаче ме същество най-странно гледаше. Уж човек, тяло на човек има, ръце, крака, всичко де ти трябва да формираш Хуманосапиенс, пък вместо глава, брате, гледам една кръ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зигфрид В. All rights reserved.

Random works
: ??:??