Jul 31, 2010, 1:23 PM

Европейското ни самочувствие 

  Prose
1068 0 2
4 min reading
Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, Мишо; всички бяха тук. Седнали на обичайните си места, те пиеха спокойно бира под звуците на поредната чалгаджийска песен. В бара беше задимено, поради големия брой цигари, които нашите приятели пушеха една след друга, а телевизорът висеше от тавана и протяжните му звуци едва си проправяха път през песента на Анелия. Бате Кольо, или както го наричаха селските деца - Чичо Колчо, бе загледан в телевизора, необичайно тих тази вечер, че и даже омърлушен, той не бе обелил и дума, откакто бе седнал на масата. Веднага щом на телевизора се появи дежурният поздрав на другарите му по чашка, пиещи ‘Шуменско’, той се усмихна, викна весело и вдигна във въздуха бутилката си за поздрав. Не ме разбирайте г ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Лулф All rights reserved.

Random works
: ??:??