Текстът не цели да засегне когото и да било.

         Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, Мишо; всички бяха тук. Седнали на обичайните си места, те пиеха спокойно бира под звуците на поредната чалгаджийска песен. В бара беше задимено, поради големия брой цигари, които нашите приятели пушеха една след друга, а телевизорът висеше от тавана и протяжните му звуци едва си проправяха път през песента на Анелия. Бате Кольо, или както го наричаха селските деца - Чичо Колчо, бе загледан в телевизора, необичайно тих тази вечер, че и даже омърлушен, той не бе обелил и дума, откакто бе седнал на масата. Веднага щом на телевизора се появи дежурният поздрав на другарите му по чашка, пиещи ‘Шуменско’, той се усмихна, викна весело и вдигна във въздуха бутилката си за поздрав. Не ме разбирайте грешно, не само той, а цялата компания се радваше на тези възпитани, мили и отзивчиви хора от кутията на стената. Барман Данчо си мислеше, че това ще е поредната скучна вечер, но веднага щом започнаха новините по БТВ и в долния край на екрана се изписа „Европейското самочувствие на българина”, бате Кольо викна:

- Глей ги тия шарлатани! Тая Европа! „ Европейско самочувствие”! Ами как не! Та ние сме повече от 1200 години на континента Европа. Тия и половината не са били тука тогава.

- За кой говориш бе Колчо? - попита Коко.

- Как за кой?! За тия Гърция, Италия и другите му там! Ние тука над 1000 години седим; тия идват, заселват се и после викат, че ТЕ трябва да ни приемат у Евросъюза, че да сме станели европейци! Ние тях трябва да приемем.

- Не е точно така. - каза Христо и отпи голяма глътка от Шуменката си.

- Как да не е така, бе?! - продължи разпалено бате Кольо. - Това, че сме били 500 години под турско робство и тия келемета са ни промили мозъците, не означава, че не сме европейци, бе! Ние сме повече европейци от тях! От всички тях, взети заедно!!!

- Така е. - потвърди Христо. - Но колко от нас спазват и половината от законите? Тука, ти видиш как е и на село, фасовете са по земята, няма знаци за тия шофьори, пък да не говорим някой да си метне боклука в кофата, а не до нея! Ако има някой, който да ги спазва тия правила, то е грях, всички ще му се смеят, ще го сочат с пръст и ще викат, че нещо не е добре. Пък виж в Германия, където е момчето ми, ако хвърлиш фас на земята, веднага глоба. Там на червено не се минава. Нема туй-онуй. Да не говорим за кражбите и подкупите - при нас на това се гледа като на нещо нормално, а там то е неприемливо. Даже бай Иван, дето замина преди две лета за там, ми писа писмо и вика, че ако при нас работата се претупва и ние гледаме да взимаме само пари, там се иска да си ги изкараш. - бай Христо се спря за малко, отпи глътка от бирата и продължи. - Ти си прав. Ние сме Европейци! По националност и ала-бала - да, но не и по държание. - Бате Кольо седеше и го гледаше. Лицето му бе почервеняло, а мустаците му потреперваха от яд. Скочи от стола с бирата в ръка и налетя на Христя да го бие. Цялата група скочи да ги разтървава, но бате Кольо бе силен като вол. Пет човека го хванаха - за ръцете, за краката, кой къде намери, та да го озаптят. Барманът Данчо седеше и гледаше сеир отстрани. Смееше се и даже сълзи бликнаха от очите му, но когато бат Кольо го погледна, нещо вътре в Данча се преобърна и той замръзна на място. Никога не бе виждал човек толкова разярен  на истината, колкото бе Коля. Докато гледаше цялата тая врява и тоя всепомитащ ураган от нечленоразделни думи, викове и крясъци, бате Данчо се върна мислено към причината за избухналия словесен дуел и към всички тия дребни нещица, изкарали от релси неговия приятел. Цялата тая ситуация в бара му не отговаряше на претенциите, които имаше Кольо за европейското си самочувствие. По-скоро тя говореше в полза на Христя; пушенето, пиенето, чалгаджийската шега, наречена музика, и самото поведение на нашите приятели говореше за тяхната морална пропадналост, но най-вече за антиевропейско поведение. В крайна сметка не бе ли точно това българинът – въздух под налягане, с голямо самочувствие? Не бе ли той като балон, заплашващ всеки момент да се спука? И не опровергаваше ли сам празното си самочувствие? Бате Данчо трябваше да си признае, че имаше много правилни думи, казани от Колча, но всичко друго говореше за неправдата на неговите разсъждения. Имаме самочувствието на европейци, но на практика сме ориенталци. Не всички от нашите братя бяха така. Имаше и много мили и възпитани хора и в крайна сметка те щяха да бъдат повече, ако хората не приемаха цивилизоваността като покана да те газят и да ти се присмиват.

                                                                                   ~*~