– Знаеш ли какво ще стане, ако Европа ни напусне? – питам разтревожен Подутия. – Знаеш ли?
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме Бог – отдавна да бях безработен, ако го бях завършил. Не че щях... Карай! На шейсет и една години съм, така че ми е нездравословно да уча. Така да кажем: сега ми е време да поучавам.
– Ще стане от лошо по-лошо – уточнявам и запалвам електронна цигара. Вдъхнах дима и го изгледах: – Не ми ли вярваш?
Погледнах го. Гледа невярващо. Така значи!
– Добре тогава, бивши мой подут съученико! Ще ти разкажа всичко. Приготви се да чуеш цялата истина.
Той ме погледна приготвено. Обичам смирения му израз, прилича на покойник или поне на духовник, готов да строши светостта си като окови на ненужен закон. А може и още да се страхува да не го набия.
– Слушай, Подут! Първо ще изчезнат дребните неща, после ще ...