4 min reading
Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше фуги и отпушваше канализации…
Така че – в събота почиваше. В неделя нямаше как – трябваше да излиза на лов. Бизнес е това – водомайсторите намаляваха, но пишман оправчиите бързаха да ги изпреварят и им създадат допълнителни тегоби на следващия ден…
Спеше, но усещаше – нещо смътно, мрачно, убийствено се носи наоколо му. И не беше в съня – отдавна беше привикнал към стрясканията от кошмари или гласа на жена си.
Която и този път се намеси.
Разтресе го:
- Иване, как може да спиш на тоя шум? Ставай!
Обикновено за клеmачите му трябваха кранове, но познатият от десет години глас ги измести. Отвори очи. И пътем – ушите.
Навън пак гърмеше нещо… Условно наречено музика.
Ванката включи. Махалата, или ка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up