ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОРИ ВЗИМА КНИГИТЕ...И ОЩЕ НЕЩО
Цялата нощ той почти не спа. Мислеше толкова много за нея, че на сутринта се чувстваше слаб и отмалял и краката му трепереха, все едно го бе хванала треска. На закуска преглътна насила два залъка и излезе. Радваше се, че не срещна никой по пътя към хълма, защото не се чувстваше способен да проведе никакъв разговор.
Когато се качи до развалините на стария храм, който стърчеше като счупен зъб сред скосените зелени ливади, Кори огледа овцете. Бяха се разпръснали вече да пасат, а старата овчарка Бела бе приседнала в единия край на ливадата, свила уши назад, прозявайки се мързеливо. По принцип Кори беше бдителен, защото трудно можеше да се довери вече на това куче, но днес не го интересуваше нищо. Седна на тревата и се загледа в разноцветното небе, нашарено от виолетовите, червени и жълти пръски, хвърлени от изгряващото слънце. Още отсега времето бе приятно; бе само с кожения си жакет и не му бе студено – това означаваше, че към обед щеше да ст ...