Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията оставаха две седмици, не можеше да разхищава парите.
- Какъв областен… Кой ще ти тича от гората до тук заради областния… - на пресекулки ръмжеше Пешо – Иванчо иде…
Вако остави лопатката в съдината със сиренето и каза на зяпналата баба:
- Я ела да видим, пък сиренето няма да избяга…
Бабата, разбира се, беше вече съгласна. То – не че от млада отказваше, ама сега… Тъкмо щеше да има какво да разказва на вечерната сбирка на селския клюкарски пункт, където беше завеждаща отдела „Винаги пресни клюки“…
Пред Иванчови беше спряла кола със софийски номер.
- „Фолксваген“… - благоговейно каза Кольо Овчаря, подпрял се на зида…
- Ти къде остави овцете, бре мушенгийо! – викна отдалеч тичащият насам Ради Дзвер ...