Започнах да пиша с огромно въодушевление. А после ми се случи нещастие. Лоши хора ми изгориха душата и убиха детето у мене. Сега се опитвам да започна да пиша отново, защото това е делото на живота ми. Ще съм благодарен за всяко мнение дали написаното дотук е добро и дали си струва усилията. На мен вече ми е трудно да преценя. Благодаря ви!!
От автора
Замина Димо Сирак, а с него и Петър монахът, в лето Господне 7085-то от Сътворението на света или 1577-мо от Христа. Казват, че по същото време в западните земи се появила опашата звезда и половината народ се ужасил, защото помислил – ето, иде свършекът на людете, пък другите викнали да пеят и скачат, че се е родил велик нов цар. Не знам. Не сме видели. Не сме и чули. Роби сме. За нас няма значение дали звездите са опашати, или не. Ровете в земята, робове. Като къртици. Трайте. Треперете. И най-важното – не поглеждайте нагоре. Не дишайте дори, да не би случайно да вдъхнете частичка свобода. Не бива. Може да ви хареса.
И все по това време, ...