5.
- Ханк, защо не ми каза? – Ерик стискаше телефона в дясната си ръка до болка. Лявата бе вкопчил в челото си. Глупаво, разбира се, с длан не можеше да предпази съзнанието си от Чарлс. Вероятно и в момента го усещаше какво прави, с кого говори. Да бях сложил каската!
- Какво да не съм ти казал? – гласът от другия край на линията звучеше доста бодро. За миг тази бодрост го накара да си представи оживлението на поредния учебен ден в Института; десетките деца, разминаващи се по коридорите, смехът, закачките помежду им, призивите на учителите. Колко учители всъщност бяха останали? Ханк, Ороро, Скот, Лоугън, Питър и Кърт? Способни ли бяха те наистина да опазят завета на Чарлс? Да опазят всичко?
- Не ми каза, че възнамерява да се самоунищожи!
- Какво? – бодростта в гласа рязко се смени с напрежение. На Ерик му се стори, че долавя тихо ръмжене изпод стиснати зъби. – Какви ги говориш?
- Дал си му от серума си. Ще го използва.
Тишина в линията. Дълбоко, силно изсвистяване – Ханк отпускаше задъ ...