18 min reading
Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
12.
Лили бе влязла през отворената порта без да я чуят. Обикновено стъпваше така – тихо като горска фея. Сега се изкачваше по стълбите към тях, облечена в бял суитчър, изтрити дънки, които стояха като излети върху стройните ѝ крака, и тъмносини гуменки. Червената ѝ коса, разпиляна върху суитчъра му напомни на пламъци, лумнали върху снежно поле.
Чарлс усети как моментално се ухилва като идиот. Не можеше да се възпре – колко и да се опитваше, тази малоумна хлапашка усмивка оставаше напълно извън контрола му. Лили също се усмихваше и докато вървеше по стъпалата, погледът ѝ бе насочен единствено към него.
- Как сте, момчета? – поздрави с вдигната ръка. – Закъснях ли много?
- Жив е още – Ерик допи бирата си и се изправи. – Между другото, цял ден си обикаля весело напред-назад из селото, приказва с хората, прави ми компания на обекта, ходи да плува, и вечерта изведнъж, така около седем някъде, започват такива едни страшни болки ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up