4 min reading
Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина беше като кацата. Празна. Запознах се с нея преди години. Оказа се, че сме баджаначки. Моят любовник е бил нейн любовник. И вместо да се намразим се сдушихме от раз! И аз бях празна тогава. От към емоции. Толкова ме беше разочаровал светът, че не ми беше останало нищо друго освен да се мъча да пълня кацата заедно с жадната Нина.
И понеже и двете си падахме по вещици и чудеса, лесно открихме среднощната, която по това време се луташе из горите тилилейски. Беше бая отвяна вещица. Ходеше пет за шест по поляните. Береше, цветя, тананикаше си под носа и късаше лист след лист.
- Обича ме, не ме обича.
Бързо се сдушихме и с нея. Приятно момиче. Правеше превъзходни коктейли, но все не можеше да се до ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up