26. Октомври. 2018год.
Чу се лек тътен и едри капки дъжд закапаха изневиделица от вече намръщилото се небе...
Не обичах лошото време, но явно то обичаше мен и така, неусетно някак си, без дъжд не можех, но, и дъждът не можеше без мен. Можех да пиша само и единствено, когато валеше - затварях се в себе си, защото само така можех да се спася от реалността, която ми причиняваше непоносима болка...
Съвместният ни живот беше далеч от цветята и бонбоните; беше сблъсък с реалността, за който не всеки беше готов... Отдавна не закусвахме заедно сутрин; не се прегръщахме постоянно и не всяка вечер заспивахме спокойно. Домът ни не винаги беше подреден и имаше доста случаи, в които пропускахме вечерята.
Съвместният ни живот беше изпълнен с моменти, в които тя забравяше да хвърли боклука и аз много й се ядосвах за това; тя заспиваше преди мен, защото денят я беше изтощил; имахме притеснения по отношение на финансовите въпроси; моменти, в които тя омотаваше одеялото около себе си, и аз доста често с ...