Nov 20, 2018, 1:52 AM

 Има ли дъно Вечността? (2) 

  Prose » Novels
893 1 3
Multi-part work « to contents
2 min reading
Съвременна история за Пепеляшка
Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но дълбоко в душата си знаех, че плача... Бях загубила много повече от една стъклена пантофка; бях загубила чувствата и мислите си, душата, и сърцето си, но по-страшното беше, че бях загубила себе си...
Стоях под дъжда и си спомних, че някога бях обещала любов. Спомних си, че бях изричала думи, в които вярвах. Спомних си пътите, в които съм протягала ръка за милувка и пътите, в които тръгвах по пътища, по които ме беше страх да вървя.
Говорех си сама...
Знаех, че не бях първата й и единствена любов, но копнеех да бъда последната й такава - вечно забързана, неприлично нещастна, но толкова истинска, и толкова нейна.
Такава ли бях наистина?
Продължавах да стоя под дъжда, цялата мокра, без стъклен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© All rights reserved.

Random works
: ??:??